Търсене в текстове за 'Индуската литература'

62. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех. В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>

Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>

Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици.
Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения.
към текста >>

63. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>

64. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Редактор на „Списание за литература“;
Редактор на „Списание за литература“;
към текста >>

Затова се възползвах от възможността, която ми се предостави да поема издаването на „Списание за литература“.
Затова се възползвах от възможността, която ми се предостави да поема издаването на „Списание за литература“.
към текста >>

Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
към текста >>

По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор.
към текста >>

Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления.
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите.
към текста >>

Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>

И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>

Дори при най-добрите, дори и при най-ярко изразените натури тази литература (или живопис, скулптура) се беше вдълбала толкова навътре в същността на душите им, че чисто човешкото отстъпваше изцяло на заден план.
Все повече на душата ми ставаше ясно, че сега ми е невъзможно да бъда в такива отношения с хората, в каквито бях във Виена и във Ваймар. Събираха се литератори и се запознаваха на литературна основа. Дори при най-добрите, дори и при най-ярко изразените натури тази литература (или живопис, скулптура) се беше вдълбала толкова навътре в същността на душите им, че чисто човешкото отстъпваше изцяло на заден план.
към текста >>

65. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>

Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>

66. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература.
Наистина не можех да говоря за нищо друго. Защото литературата, произхождаща от „Теософското общество“, ми беше позната в много малка степен. Още от Виена познавах теософи, а по-късно се запознах и с други. Тези познанства ми дадоха повод да напиша в „Списанието“ критическа бележка за теософите при излизането на една публикация от Франц Хартман. Това, което иначе знаех за литературата, що се отнася до метод и подход, не събуждаше у мен никакви симпатии. Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература.
към текста >>

67. XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ GA_28 Моят жизнен път

Там бяха чели теософска литература и за някои неща бяха свикнали с определен начин на изразяване.
В началото на лекционната ми дейност в кръговете, формирали се и разраснали се от теософското движение, трябваше да се съобразявам с душевните настроения, царящи в тях. Там бяха чели теософска литература и за някои неща бяха свикнали с определен начин на изразяване. Налагаше се да се придържам към него, ако исках да бъда разбран.
към текста >>

68. Бележки GA_28 Моят жизнен път

214 статия в брой 16 на „Списание за литература“: „Модерният светоглед и реакционният курс“, препечатана в Събр.
214 статия в брой 16 на „Списание за литература“: „Модерният светоглед и реакционният курс“, препечатана в Събр. съч. 30.
към текста >>

269 издаването на „Списание за литература“: От 10 юли 1897 г.
269 издаването на „Списание за литература“: От 10 юли 1897 г. Рудолф Щайнер и Ото Ерих Хартлебен поемат издаването. През 1898 и 1899 г. към тях се присъединява Мориц Цитер. Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин. Издателство на Емил Фелбер във Ваймар, по-късно на Зиг-фрид Кронбах в Берлин.
към текста >>

69. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

70. 3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията GA_39 Писма до членовете

Затова макар и да е необходимо да живее и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Затова макар и да е необходимо да живее и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите. Но тя ще бъде новородена само там, където човекът, а не питащата мисъл, е това което говори на другия човек.
към текста >>

71. 4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания GA_39 Писма до членовете

В антропософската литература се открива един светоглед.
Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия. Би трябвало да можем да ходим на събиранията, защото там ще открием хора, заедно с които с удоволствие да искаме да се занимаваме с антропософия. В антропософската литература се открива един светоглед. В антропософските събирания би трябвало човека да открие човека.
към текста >>

72. 12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия GA_39 Писма до членовете

Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска литература и т.н.
Сигурно върху новодошлия действа отблъскващо, ако забележи, че антропософите искат да бъдат заети само със себе си. Понякога човек ще открие хора, които са били членове на Антропософското общество, не прекъснато да се оплакват, че животът им не дава време или възможност наистина да се задълбочат в антропософията. Срещаме това най-често сред тези, които са превърнали Антропософското движение в свое жизнено занятие. Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска литература и т.н.
към текста >>

73. 13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания GA_39 Писма до членовете

От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
към текста >>

В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете. В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото. Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави. И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>

И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете. В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото. Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави. И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>

Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове.
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове. Не е правилно много членове, които са от години в Обществото, в груповите събирания да не чуват нищо по въпроси, за които е дадено определено познание в литературата.
към текста >>

Необходимото в групите не трябва да се търси чрез изключване на това или онова, а като хармонично се обединят грижата за наличната литература и това, което отделните членове имат да кажат от себе си.
Необходимото в групите не трябва да се търси чрез изключване на това или онова, а като хармонично се обединят грижата за наличната литература и това, което отделните членове имат да кажат от себе си.
към текста >>

74. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем!
За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието? Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание! Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем!
към текста >>

75. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>

76. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

“Народът” не прави литература по този начин.
Това не е сага, възникнала някакси от отделни фрагменти, както предполага филологията. “Народът” не прави литература по този начин. Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка). “Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак. Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план.
към текста >>

77. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука. Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия. Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>

78. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето. Книга Битие казва "Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
към текста >>

79. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>

80. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>

81. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели.
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото. Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели. Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там. Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>

Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там.
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото. Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели. Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там. Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>

82. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>

Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г. Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>

Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове.
/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/. Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход. Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове. Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3. Арниаки и Упанишади. Санхитите са антология от песни, свещени формули и магически песнопения.
към текста >>

83. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука. Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия. Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>

84. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето. Книга Битие казва “Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
към текста >>

85. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него.
към текста >>

86. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции.
Този вид предразсъдъци може би най-трудно ще се преодолеят. Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции. Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци. Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота. Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко.
към текста >>

87. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство.
Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство. Кьорнер многократно е избирал64 миньори като типове за своите окултни личности. При поета Ернст Теодор Амадеус Хофман65, този забележителен дух, който от време на време се е задълбочавал художествено в тайните на природата, преди всичко в разказа «Мините на Фалун», се вижда да се отразява нещо, което загатва окултните отношения на минералното царство към човека и което също показва как окултни сили по забележителен начин навлизат в художествените имагинации.
към текста >>

88. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия.
Би довело прекалено далеч, ако искаме да продължим с описанието на атлантското време. Исках и трябваше само да загатна за него, за да стигнем до момента, когато хората са приели настоящия си образ. Затова ще трябва да отидем назад не до потопа, а до мощните изригвания, причинени от огнени сили. Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия. Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия. Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ.
към текста >>

89. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

90. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Истините за свръхсетивните светове, които могат да се опознаят от антропософската литература и от лекциите, са прастари.
Когато се говори за окултизма или за окултното развитие на човека, трябва преди всичко да се каже как заниманията с тях се отнасят към същинската теософска (антропософска)1 работа в света. Откакто е започнала, тя е изпълнявала задачите си, като прави голям брой окултни истини достъпни за човечеството. Истините за свръхсетивните светове, които могат да се опознаят от антропософската литература и от лекциите, са прастари. Но до последната третина на 19-то столетие не е било обичайно и необходимо те да се разкриват на света под теософската форма, под която съществуват днес. Грижата за тези истини е била задача на така наречените тайни школи и общества.
към текста >>

91. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината. От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г. в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>

92. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

93. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература.
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия. Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература. Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост.
към текста >>

94. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В теософската литература му е било дадено името "Будхи".
Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло. От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е. на етерното тяло. В теософската литература му е било дадено името "Будхи". Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
към текста >>

95. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В теософската литература те обикновено се именуват трите Логоса.
В теософската литература те обикновено се именуват трите Логоса.
към текста >>

96. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство.
Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е. това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн. По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето. В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство. Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно. В неговите форми били заложени първите зародиши, предшествениците на нашите сетивни органи. Също така и на Слънцето е имало не такъв растителен свят, като сегашния, а растителна природа имали самите органи на растеж на днешния човек, т.е. всички жлези.
към текста >>

97. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма.
Нека разгледаме пентаграма. Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става дума в окултизма. За да разберем какво казва оракулът за пентаграма най-напред трябва да си спомним седемте основни части на човешкото същество. Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма. Ще се абстрахираме от физическото тяло, което е нещо материално и може да се докосне с ръка. Етерното тяло вече спада към скритите за физическите сетива неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи. За да се възприеме то е нужен ясновидски метод. Но ако би могло да се види то ще се окаже, че то е нещо съвсем, съвсем различно от физическото. Етерното тяло не е както си представят повечето хора едно тънко материално тяло, един вид по-фино мъгливо образувание.
към текста >>

98. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан.
Тези неща се отнасят и за царството на минералите. Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан. Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части.
към текста >>

99. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.
към текста >>

100. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае!
към текста >>

И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася.
Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>

101. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание. Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен. Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет. Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>

102. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н. Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това. Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга. С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим. В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
към текста >>

103. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

104. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература.
Също така и Слънцето е все едно и също, което минава през 49 състояния. Но има и междинни състояния. Това е така, като че между отделните въплъщения има един вид духовни промеждутъци. И при планетите е както при човека. Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се намира винаги между посочените състояния. Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна. Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн. Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота. А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси.
към текста >>

А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси.
Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна. Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн. Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота. А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси. Това може да заблуди извънредно много
към текста >>

105. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния.
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме. На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния. Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие.
към текста >>

След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската литература се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата.
Когато развитието ще стигне до Седмата епоха, след времето, което е ознаменувано със 7-те тръби, Земята ще бъде одухотворена, тя ще премине в астрално състояние, после в нисшата деваканска форма и накрая във висшата деваканска форма. След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската литература се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата. Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси).
към текста >>

Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси).
Когато развитието ще стигне до Седмата епоха, след времето, което е ознаменувано със 7-те тръби, Земята ще бъде одухотворена, тя ще премине в астрално състояние, после в нисшата деваканска форма и накрая във висшата деваканска форма. След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската литература се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата. Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси).
към текста >>

106. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската литература.
Следователно, ние говорим не за нашето днешно Слънце, а за онова Старо Слънце, което действително е било съставено от първичния огън плюс огнената мъгла или огнения въздух. Отворете "Фауст" и там Вие ще срещнете същия този израз, понеже той беше добре познат на Гьоте. Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската литература. И така, ние трябва да си представяме Старото Слънце като нещо, съставено от тези две субстанции. Обаче това сгъстяване не става от само себе си, а с помощта на Йерархиите.
към текста >>

107. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме. Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи. В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>

108. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ. За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>

109. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий.
Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха. Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий. Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране. Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
към текста >>

110. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Не бива само да се смесват истинските учения на Розенкройцерството с всички нелепости, които се разпространяват чрез една съмнителна литература.
Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е. И в истинските учения на Розенкройцерството е запазено онова, което е било изразено под формата на легенда, както току що Ви разказах. Не бива само да се смесват истинските учения на Розенкройцерството с всички нелепости, които се разпространяват чрез една съмнителна литература.
към текста >>

111. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира.
Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот. После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока*7 и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане. Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма. Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго. Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята. В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира. И така, това, което човекът носи от една инкарнация в друга, е следователно екстракт от Линга шарира.
към текста >>

112. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове.
Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон. Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа. Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука. Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове. Това стана в течение на първите четири години.
към текста >>

113. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

с Индуската цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация.
Ако искаме да проследим, наченките на Крита Юга, трябва да се върнем до Атлантски времена. Трета Юга обаче отчасти все още се съвпада с времето на Светите Риши, т.е. с Индуската цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация. Двапара Юга се съвпада от своя страна с по-късните епохи на цивилизация, т.е. Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийски времена и до известна степен в онези дни все още е имало древно мъгляво ясновидство. Моментът във времето, в който портите към духовния свят започнали бавно и постепенно да се затварят, така че човечеството е трябвало да се ограничи до физическото поле, започва през годината 3101 преди Христос Исус да ходи по земята. Така ние виждаме един период, започващ около 3000 г, преди Христовото Събитие, един период, който постепенно ни е направил това, което сме днес. Когато знаем, че именно през този период е станало най-важното дело в цялата еволюция на земята Делото на Христос тогава можем напълно да оценим значението на това дело.
към текста >>

114. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>

115. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Разликата между книгите на Духовната Наука и другите видове литература лежи не толкова във факта, че са описани необикновени неща, а главно в това как са представени нещата.
Разликата между книгите на Духовната Наука и другите видове литература лежи не толкова във факта, че са описани необикновени неща, а главно в това как са представени нещата. От това ще осъзнаете, че съдържанието на Духовната Наука е извлечено от дълбоки извори, и че в съгласие с мисията на нашето време трябва чрез мислите да бъдат съживени определени чувства. Тогава ще разберете, че днес също е възможно да се намери нещо, което може отново да ни изведе от преобладаващото объркване.
към текста >>

116. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Да, както е изяснено в антропософската литература, между физическото и астралното тяло го има етерното тяло, така че в спускането до това ниво ние ще срещнем своето етерно тяло и може би също и следи от физическото си тяло, което в противен случай виждаме само отвън, но което можем да разпознаем отвътре, когато проникнем в него съзнателно.
Въпросът сега е дали е възможно да се продължи по-нататък изживяното по пътя, описан като вътрешната страна на астралното тяло, на духовната част на човека. И така, възможно е да се слезе дори още по-дълбоко, в части на човешкото естество, които в обикновения живот се проявяват в по-малко чиста духовна форма. Въпреки това техните основи са духовни, тъй като това е вярно за всичко във външния свят. Въпросът е дали е възможно да се слезе дори по-нататък, във физическото тяло, и дали има нещо между астралното тяло и физическото тяло. Да, както е изяснено в антропософската литература, между физическото и астралното тяло го има етерното тяло, така че в спускането до това ниво ние ще срещнем своето етерно тяло и може би също и следи от физическото си тяло, което в противен случай виждаме само отвън, но което можем да разпознаем отвътре, когато проникнем в него съзнателно.
към текста >>

117. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той".
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той". Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова. От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес.
към текста >>

118. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература.
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес. И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм. Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде. Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията. Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха. И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията.
към текста >>

Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума.
Често пъти подобно обяснение може и да е правилно. Обаче дори най-слабата представа за една наистина дълбока психология, никога не би позволила да извлечем от горното обяснение някаква всеобхватна теория. Подобна теория лесно може да бъде опровергана, защото всеки би могъл да възрази: Ако нещата наистина стояха така, че претекстът е нищо, а мотивът всичко, тогава на този психолог следва да се заяви: „В такъв случай и твоите твърдения, които превръщаш в теория, също са само един претекст; потърсим ли твоите по-дълбоки мотиви, може би и те ще се окажат от същото естество". Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си. Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума. Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена. Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози. В това отношение на шият пример е типичен. Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските.
към текста >>

119. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство". Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
към текста >>

120. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание.
В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха. Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
към текста >>

121. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха. И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание.
към текста >>

122. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Официалната литература има именно тук своето кръстовище.
В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно. На определено място в Генезиса е казано: "И стана вечер и стана утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето.
към текста >>

123. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително.
към текста >>

бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
към текста >>

Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни. Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>

Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>

Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>

Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>

С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>

124. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена.
към текста >>

125. Лекция втора GA_126 Окултна история

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

126. Лекция трета GA_126 Окултна история

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

127. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

128. Лекция пета GA_126 Окултна история

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

литература, 1987.
Бойс 1987: Бойс, Мери. Зороастрийците. Вярвания и обичаи. Превод от англ. Москва: Вост. литература, 1987.
към текста >>

129. Лекция шеста GA_126 Окултна история

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

130. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>

131. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература.
Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно. Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие не ще намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко, това Вие знаете. Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература. Това знаеше също Средновековието; но тогава хората от Средновековието не ни го разказваха по този начин. Те разказваха нещо друго.
към текста >>

Намираме също разкази от будистката литература.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво? Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини. И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература. Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек. И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната. След като знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
към текста >>

132. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос. Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят. Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва. Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>

Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин.
Йешу бен Пандира разпространи най-вече учението на есеите. Един от неговите ученици се наричаше именно Матай, който подобно на него обърна вниманието на своите ученици върху Мистерията на Голгота. Йешу бен Пандира бе убит с камъни от своите противници и после, за да бъде наистина презрян, бе окачен мъртъв на един кръст. Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин. Той носеше в себе си индивидуалността на новия Бодисатва и стана приемник на Гаутама Буда. Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите. Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле.
към текста >>

133. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди.
Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха. Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа. Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа. През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък. След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди. Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.
към текста >>

134. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>

135. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка. Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература. Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>

Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>

136. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола. Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>

137. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира. От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>

138. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Официалната литература независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като стремеж за преодоляване на този ужас.
Официалната литература независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като стремеж за преодоляване на този ужас.
към текста >>

Преди известно време аз се опитах да открия в по-новата литература такива произведения, които поне загатват нещо за този ужас пред неизмеримата пустота на битието.
Преди известно време аз се опитах да открия в по-новата литература такива произведения, които поне загатват нещо за този ужас пред неизмеримата пустота на битието. Обикновено философите са твърде умни и избягват да говорят за подобни сложни изживявания. При тях никак не е лесно да се открият подробности за нещата, които обсъждаме в момента. Така, че аз не искам да Ви въвеждам в една област, където не съм открил нищо. И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия.
към текста >>

139. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Именно в това отношение в немската литература са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости.
Именно в това отношение в немската литература са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости. Както при мухоловката /дрозерата/ или при някое друго растение не може да се говори за една душа подобна на тази на животните, също така при един без пристрастен поглед не може да се говори при някое животно, че то има един аз. В това, с което животното се явява пред нас на физическото поле, няма никакъв аз.
към текста >>

140. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
към текста >>

141. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
към текста >>

И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
към текста >>

Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>

Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>

142. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало. Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше. Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ. Ето какво просветва в образа на Фауст.
към текста >>

143. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
В тези лекции многократно беше споменато, че занапред в отношението на хората към Евангелията ще настъпи един забележителен поврат, защото те ще вникнат в художествения елемент и в цялостната композиция на тези Евангелия и ще се убедят, че окултните основи, както и световноисторическите импулси, представени в Новия Завет, могат да бъдат видени в истинската им светлина едва тогава, когато отворим очи за художествено-композиционната страна на Евангелията. Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
към текста >>

144. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
към текста >>

145. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия.
След това идва сферата на Слънцето. Това е следващото време след смъртта. В сферата на Слънцето може да ни помогне още само онова, което изразява различните религиозни вероизповедания, което може да хвърли мост, от едно религиозно изповедание към друго. Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас. Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга. Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
към текста >>

Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог.
След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>

Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>

146. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия.
Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята. Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем да се убедим в това. Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия. Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия. В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи. Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада.
към текста >>

Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия.
Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия. В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи. Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада. Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия. Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика. И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни.
към текста >>

147. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Би могло да възникне въпросът: Но защо духовно-научната литература описва така изобщо това, което става в духовния свят, непосредствено след смъртта, което става в Камалока, в царството на духовете и защо се описва така малко за отделните неща, които ясновидският поглед съзира?
Бих искал още да обърна вниманието ви само върху едно нещо. Би могло да възникне въпросът: Но защо духовно-научната литература описва така изобщо това, което става в духовния свят, непосредствено след смъртта, което става в Камалока, в царството на духовете и защо се описва така малко за отделните неща, които ясновидският поглед съзира? Защото някой би могъл лесно да вярва, че би било по-лесно да наблюдава душата на един отделен умрял човек след смъртта, отколкото онова, което се описва в общи черти. Но не е така. И за да покаже, как стоят нещата, бих искал да използувам една сравнение. За правилното разви тото ясновидство е по-лесно да обгърне с поглед големите отношения като минаването на човешката душа през смъртта, как ти се издига през Камалока в Девакана, отколкото да обгърнем с поглед някое отделно изживяване на една отделна душа. Също както е по-лесно във физическият свят да бъде познато онова, което се намира под влиянието на великите небесни движения и по-трудно е да бъде познато онова, което по определен начин се отнася нередовно към великите небесни движения.
към текста >>

148. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
към текста >>

149. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана. Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
към текста >>

Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>

150. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр.
17. Тези изрази се отнасят към Гьоте. За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр. съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „. За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
към текста >>

Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд. Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
към текста >>

61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.
61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.
към текста >>

151. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно!
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна. " Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад. Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>

152. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта. Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси. Но луциферическият елемент в любовта чисто и просто е разглезен от голяма част от нашата медицинска наука, когато на мъжете – тук особено се предпочита мъжкият свят – отново и отново им се казва, че трябва да се грижат за една определена сфера от любовта, тъй като тя е необходима за тяхното здраве, т.е. за самите тях. Дават се много съвети в такава насока, че на мъжете им се препоръчват определени преживявания в любовта – не заради любимото същество, а защото се има предвид, че това е необходимо за мъжкия живот. Когато се срещаме с подобни разсъждения и когато се явяват все още прекалено облечени в научност, те не представляват нищо друго освен инспирации от луциферическия елемент в света.
към текста >>

153. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
към текста >>

Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа. Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо. А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог.
към текста >>

За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>

Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
към текста >>

154. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“. И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления.
към текста >>

155. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

156. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха.
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни. В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах. Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по-важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?
към текста >>

В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.
Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос. В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.
към текста >>

157. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни. Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера. Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска. Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него! Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
към текста >>

И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.
И така, искаме ли да служим на Духа, ние все още влизаме в противоречие с нашата епоха. И крайно необходимо е да си припомним този факт, за да осъзнаем ясно какво точно трябва да постигнем в нашите сърца, ако искаме да оповестим пред човечеството онзи нов живот в Духа, от който то безусловно се нуждае. Но как да се надяваме, че ще приближим човешките души до Христовото Същество, как да повдигнем днешното културно равнище, когато повечето хора се задоволяват с твърденията на онези остроумни философи и теолози, че християнството е съществувало и преди Христос! Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на Изток още от по-рано. Остроумните теолози подробно обясняват и разказват на всички, които проявяват някакъв интерес, че християнството не е нищо друго, освен продължение на това, което е съществувало и по-рано. И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.
към текста >>

158. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908.
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908.
към текста >>

159. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил.
Но древните евреи са се опитали да намерят изход в преодоляването на тази трудност. Човешката мисловна сила е слаба, но тя се опитва да си състави една идея за това възвишено същество. Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил. Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува. Има много такива същества от същия ранг, обаче специално това същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова високо над своите събратя, колкото високо стои Слънцето спрямо планетите: Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т. н. Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
към текста >>

160. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос.
Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни! " Опитайте се да размислите върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма. Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно. Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос. Но стане ли последовател на Духовната наука, той не отива вече както по-рано в библиотеките и поисква да му се дадат около петдесет книги, които не го ползуват нищо, а непосредствено налучква това, което е необходимо. Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други, влага в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
към текста >>

От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е.
Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно.
към текста >>

161. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения? Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив? Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>

162. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира.
към текста >>

163. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си. Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения. Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>

Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята.
към текста >>

164. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал. Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично.
към текста >>

Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот.
към текста >>

165. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална литература“ (1883/97), Том III, 6 част, стр.
1. Гьотевото... Учение за цветовете: Вж. „Гьотевите природонаучни съчинения“, изд. от Р. Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална литература“ (1883/97), Том III, 6 част, стр. 289-330, Събр. съч. l c, Дорнах, 1975.
към текста >>

166. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

167. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"? Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68. Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство.
към текста >>

168. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>

169. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи. Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>

170. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник. Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука. Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>

171. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
към текста >>

172. Бележки GA_173 Карма на неистината

*68. "Diе demolierte Literatur" (Порутената литература), Виена, 1897, от Karl Kraus (1874-1936), издател на списание "Die Fackel" (факел).
*68. "Diе demolierte Literatur" (Порутената литература), Виена, 1897, от Karl Kraus (1874-1936), издател на списание "Die Fackel" (факел).
към текста >>

173. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература.
Потребност на съвременния човек от Антропософията. Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето и. Откъснатото от действителността съвременно мислене. Лео Кьонигсбергер. Стремежа на хората към удобство. Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е.
към текста >>

174. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени. Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане. Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>

С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>

И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>

175. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>

Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>

За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>

От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>

Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>

176. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите.
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите. И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване.
към текста >>

Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието!
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
към текста >>

177. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия.
Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия. Тази встъпителна статия била издадена през 1973 година самостоятелно под заглавието "Естественонаучните трудове на Гьоте". СС № 1. В 1897 година излязло първото издание на книгата на Щайнер "Гьотевият светоглед". СС № 6.
към текста >>

178. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Същото ще констатираме и ако вземем съвременната литература тук аз нямам предвид само така наречената художествена литература -, а именно: Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критическите анализи не са били толкова прецизни.
Първо, до каква голяма степен напредна чисто материалната култура на разума през 50-те, 60-те и 70-те го дини на миналия век: съвременното човечество едва ли може да си даде точен отговор, това ще сторят бъдещите поколения. Ние бихме могли да кажем: Ако някой проследява по-интимните особености на съвременното човечество, той ще забележи, че по отношение на понятията и тяхното формиране, по отношение на критиката и остроумието, в никоя друга епоха освен в сегашната материалистична епоха не е на стъпвал такъв подем, какъвто е налице през последните десетилетия. Защото цялото мислене, което се стреми към различни технически изобретения, към критически анализи и формиране на остроумни понятия, е по същество материално мислене, свързано с физическия мозък. Ако в качеството си на материалист, някой поиска да изрази мнението си по този въпрос, той с чиста съвест би могъл да заяви: Никога човечеството не е било толкова умно, колкото през последните десетилетия! Същото ще констатираме и ако вземем съвременната литература тук аз нямам предвид само така наречената художествена литература -, а именно: Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критическите анализи не са били толкова прецизни. Обаче всичко това, което се прояви в човешките души, е само отражение на онези Духове на Мрака, по-точно, на тяхната надежда за победа в духовните светове през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години.
към текста >>

179. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия.
Още с тази изходна точка, без човек да е наясно за това, тя предизвиква първоначално вътрешна инстинктивна съпротива! В много случаи такава съпротива е по-силна от ясно осъзнатата, ясно обмислената. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да тръгне от смъртта, за да достигне изобщо до представи и то не до общи, размити понятия за духа, а да стигне до духовни факти. Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието. Но също и смъртта се включва в живота. Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия. Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка. Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата. Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не участва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят.
към текста >>

Днес има богата литература за тази област, която ще представя пред вас тази вечер.
Днес има богата литература за тази област, която ще представя пред вас тази вечер. Критиците, смятащи се за призвани, постоянно пишат срещу стоящото в моите произведения, макар че всъщност само доказват колко неточно, колко повърхностно четат нещата. Те излагат, че духовният изследовател твърди, че нещата са такива или онакива, но не ги доказва.
към текста >>

180. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Цялата литература е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате.
Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание. Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния лекар и съвременния пациент. Цялата литература е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате. Но понеже такива неща могат да се обяснят само с духовната наука, затова толкова много хора ги възприемат несъзнателно, всмукват ги в подсъзнанието си и те остават в него. Психоанализата поне накара хората да приемат душевното като душевно. Те го правят. Но дяволът навсякъде «виси на врата им». Бих искал да кажа, че те не могат да достигнат до духовната действителност и преди всичко не искат да достигнат до нея.
към текста >>

181. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна литература.
Но тъкмо тази лекция102 ще е доказателство за трудностите, с които се бори духовната наука в съвременното културно течение, по простата причина, че е принудена да посочи ясни и точни граници на понятията и конкретни духовни изживявания. При такъв индивид като Десоар далеч не може да става дума например за логика. А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна литература.
към текста >>

Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота. Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
към текста >>

182. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>

183. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч. 1а-е, Събр. съч. 1а, стр. 17 ft'. Отделно издание под заглавие «Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте» (1884 - 97), Събр. съч. 1 - Виж също и «Гьотевият мироглед» (1897 г.), Събр.
към текста >>

30. Гьоте: поеми, 3 част, Нежни куплети IX, в «Немска национална литература», том 84, стр.
30. Гьоте: поеми, 3 част, Нежни куплети IX, в «Немска национална литература», том 84, стр. 297, и в Sophien-Ausgabe - Ваймар, 5-то издание, том I, стр. 134.
към текста >>

44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници». За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч. 29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
към текста >>

Литература и духовен живот през 19 век», Събр.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ. «Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844. - Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд. Литература и духовен живот през 19 век», Събр. съч. 33.
към текста >>

184. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

185. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Литература .
Литература . . . . . . . . . . . . . . . . 191
към текста >>

186. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират.
Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея. В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират. И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух. Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите.
към текста >>

Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността. Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа. Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах. Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова. Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
към текста >>

187. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха. Но хората все още са твърде малко настроени да разчитат предзнаменованията на времето.
към текста >>

188. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот.
Човек може да направи забележително откритие. Искам да илюстрирам това с един особен случай. Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот. Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада. Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи. Те се казват
към текста >>

„Само литература“.
„Само литература“. Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец. Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен. Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ.
към текста >>

189. Литература GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Литература:
Литература:
към текста >>

190. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

под заглавието „Само литература.
186. интересните статии, написани от Удроу Уилсън: „Mere Literature and Other Essays“, немски превод от Ханс Винанд, Мюнхен, 1913 г. под заглавието „Само литература. Разглеждане на един американец“.
към текста >>

191. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

192. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

с Нобелова награда за литература.
Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г. с Нобелова награда за литература. Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
към текста >>

193. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф фон Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска литература и догматика – бел.
[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф фон Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска литература и догматика – бел. на прев.
към текста >>

194. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература. Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>

195. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове. Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота. Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора.
към текста >>

196. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература?
Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени.
към текста >>

Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература.
Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени. Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено почитане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.
към текста >>

197. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество.
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха. Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество. Някои неща се повтарят по специален начин във всяка от тези епохи на живота.
към текста >>

198. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете? С какво ли трябва да се занимаваме? а те могат и да попитат: Следва ли изобщо да се живее? въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
към текста >>

199. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
Разликата между древната теософия и Антропософията никога не трябва да бъде забравяна. Тази разлика е ясна, нали? Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени. И какво липсва на тези съчинения? На тези древни теософски съчинения им липсва именно центърът, средищната точка, липсва им Мистерията на Голгота. И тя им липсва много по-силно, отколкото на външните естествени науки.
към текста >>

200. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“. Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>

201. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

“ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска литература.“
„Когато разказах този куриоз на един прочут лекар и преподавател в медицинския факултет на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното? “ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска литература.“
към текста >>

„Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“
„Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“
към текста >>

Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно.
Какво впрочем казва проф. Бенедикт? Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно. Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят. И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка.
към текста >>

202. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската литература, то има едно напълно интернационално значение.
Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската литература, то има едно напълно интернационално значение. Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята. Гората няма, поляните мълчаливи, храстът там долу, тези мустачки тук, не помръдват. Играе вятърът с тях. Само мушичката е свободна. Тя танцува още в светлината на вечерта; тя се премества и отива там, където иска* /* Шпенглер, стр.
към текста >>

203. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес. Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност. Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>

204. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии.
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло. Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него. В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят. И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества. Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>

Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си. Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание. По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества.
към текста >>

205. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

206. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
към текста >>

207. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература.
Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин.
към текста >>

В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>

И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост.
И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>

208. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

209. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч.
[1] Гьоте... в едно красиво изречение: «За гранита», продиктувано на 18 януали 1784 г. в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч. la-e, Том V, стр. 586.
към текста >>

210. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

211. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение. И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
към текста >>

212. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2].
Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2]. Ако някога би трябвало да седя заедно с Жан Пол в Байройт - аз положително бих получил стомашни спазми. Това не пречи, човек да има най-висока почит за такъв човек. Но такъв е случаят с всеки човек, само че при по-голяма част от хората това остава в подсъзнанието, остава в астралното или в етерното тяло, не засяга физическото тяло. Защото онова душевно изживяване, което трябва да обхване физическото тяло, то трябва да достигне до съзнанието. Но вие трябва да бъдете наясно, мои мили приятели, че, когато човек иска да придобие познания за духовния свят, не може да не научи и неща, които му изглеждат гротескни, парадоксални, именно защото духовният свят се различава от физическия.
към текста >>

213. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17]. В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия.
към текста >>

В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17]. В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>

[17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2.
[17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2.
към текста >>

214. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
към текста >>

215. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тогава върху цялата тази литература падна извънредно силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
Това ми стана ясно, едва когато видях, че това остроумие, тази особена мъдрост е съществувала вече при две въплъщения в миналото и продължава да действа впоследствие. Тогава върху цялата тази литература падна извънредно силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
към текста >>

216. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 “Писма, отнасящи се до най-новата литература”.
[5] Кристоф Фридрих Николай, 1733-1811, писател. Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 “Писма, отнасящи се до най-новата литература”.
към текста >>

Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
[9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888. Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
към текста >>

217. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>

218. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

219. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[3] Карл Юлиус Шръоер, 1825-1900, професор по литература в Техническия университет във Виена.
[3] Карл Юлиус Шръоер, 1825-1900, професор по литература в Техническия университет във Виена. Учител и приятел на д-р Рудолф Щайнер. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28.
към текста >>

220. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата.
В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда тези напечатани цикли от лекции да стоят един до друг. Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща. В повечето случаи това съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в това, което трябва да стане и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Обаче от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят така да си лежат. Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.
към текста >>

Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците.
Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има някои хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
към текста >>

221. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание.
От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание. Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно.
към текста >>

222. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>

223. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
към текста >>

224. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>

225. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

226. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания.
Този факт се отнася за душевно-духовното развитие на човека в земното съществуване. Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания. Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма. И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>

Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма.
Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания. Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма. И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>

227. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен живот водят хората между смъртта и едно ново раждане. Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>

228. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>

229. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>

230. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания.
към текста >>

231. Указания за езотеричното обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Виж „Литература“ в края на тази книга
[1] Виж „Литература“ в края на тази книга
към текста >>

232. Съдържание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Литература
Литература
към текста >>

233. Литература GA_245 Указания за езотеричното обучение

ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>

234. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие.
към текста >>

Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>

235. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано.
към текста >>

Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача.
към текста >>

236. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве. Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно! Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо. Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания. Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени!
към текста >>

237. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>

238. 1. Увод GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Рудолф Щайнер в Увода към Гьотевите естественонаучни трудове, том ІІ, издаден в "Германската Национална Литература" от Йозеф Кюршнер, 1887 г.
Рудолф Щайнер в Увода към Гьотевите естественонаучни трудове, том ІІ, издаден в "Германската Национална Литература" от Йозеф Кюршнер, 1887 г.
към текста >>

239. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха. И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
към текста >>

240. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
[3] Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>

241. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[10] връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „Допълнение към естественонаучните съчинения“, стр. 596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том IV, 2.
към текста >>

Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
[12] Пандора, драма (1807 г.) в „Драми - фрагменти с античен характер“, изд. от К. Й. Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
към текста >>

В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>

[18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
[18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>

242. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>

243. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>

596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
78. връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „ние към естественонаучните съчинения“, стр. 596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІV, 2.
към текста >>

Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
79. Пандора, драма (1807 г.) в „Драми – фрагменти с античен характер“, изд. от К. Й. Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
към текста >>

В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>

В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении ІІ“, Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении ІІ“, Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>

244. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
GA Библ. № 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр. 501 и 503.
към текста >>

245. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

246. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз. Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
към текста >>

247. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа.
А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата". Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси. И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални.
към текста >>

248. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология.
Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността. По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология. Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение. И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>

Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство.
И така, не можем да постъпим по друг начин, освен да свържем земните субстанции със силите, въздействуващи върху Земята от нейната околност. Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера, живака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния. Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство. Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението.
към текста >>

Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани.
към текста >>

За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание.
към текста >>

Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere".
към текста >>

Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно. Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип. Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство. Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>

249. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата. Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието.
към текста >>

И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози.
към текста >>

250. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление.
Това ще стане ясно при едно наистина рационално разбиране за тъй нар. душевни заболявания и след това ще стане ясно и във връзка с терапевтичните познания, с които трябва да се сдобием, за да прилагаме външни средства, т.е. втривания, намазания и други подобни. Надали бихме могли да се надяваме, че с обикновените физикални изследвания без духовно-научните възгледи да дадат поне насоката, ориентацията, бихме могли да се приближим до такива неща, като например туморните образования, достигащи своя връх в лицето на раковото образование. Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата. И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление. Ще тря-бва да се обърне внимание на цялостното нахлуване на етерното тяло в човешкия организъм.
към текста >>

251. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно.
В никаква насока аз не желая да взимам пристрастно нечия страна, но аз просто желая да представя фактите обективно. Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали. Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно. Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания. Изхождайки от литературата, никога не можем да достигнем лесно до специфичното. Всичко помага за толкова много неща? Естествено, аз зная, че засега това не може да бъде по друг начин.
към текста >>

Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания.
Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали. Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно. Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания. Изхождайки от литературата, никога не можем да достигнем лесно до специфичното. Всичко помага за толкова много неща? Естествено, аз зная, че засега това не може да бъде по друг начин.
към текста >>

252. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука.
към текста >>

Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>

[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч.
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч. la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>

253. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

254. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Психиатрите са свикнали да се занимават в своята литература и в своята практика изключително само с описанието на душевните абнормности.
Антропософията не се ръководи от принципа, че тя трябва да търси Духа и само Духа. Това тя съвсем спокойно може да предостави на спиритистите или на други интересни и не многобройни хора за съжаление те наистина са малко на брой самата Антропософия обаче изобщо не е склонна да повтаря постоянно: Дух, дух, дух, а се стреми наистина да обхване духа, да проучи въздействието му и по този начин безпогрешно да вникне в самата същност на материята. Тя не страда от гордостта на съвременната психиатрия, която третира душевните заболявания по един абстрактно-духовен начин, а воюва за едно здраво и материалистично обяснение на душевните заболявания. Ако се вгледаме назад, дори и в недалечната епоха преди Гризингер, ние ще установим, че когато психиатрите поставяха своите диагнози, те изобщо не се съобразяваха със соматичния статус на пациентите. А как изглеждат нещата днес? Психиатрите са свикнали да се занимават в своята литература и в своята практика изключително само с описанието на душевните абнормности. Но по този начин те улесняват нахлуването на материализма в една абстрактна и мъртва духовност. Тук лежи и истинският трагизъм на материалистичното светоусещане. Точно в това е забележителното на материализма, че на определено място и в определено време, той стига до пълно неразбиране на материята, стига до трагична безпомощност пред материята, докато този, който се обрича на Духа, той изследва Духа във всичките му прояви, вкл. и до проявите му в материята, където той, Духа, така да се каже, се оттегля, отдръпва, предизвиквайки едно "натрупване" на материята, какъвто е случая и с т.н. душевни заболявания.
към текста >>

255. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
към текста >>

256. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания. И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
към текста >>

257. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси.
към текста >>

258. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература.
Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления?
към текста >>

Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>

259. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте.
към текста >>

260. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред.
към текста >>

Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен. Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>

261. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината. Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
към текста >>

262. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П. Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература. Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>

263. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес. За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система. Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
към текста >>

264. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература.
Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения. Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания. То има значителни последствия за практиката.
към текста >>

Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения.
На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина. Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения. Това се разбира и от начина на описанията. Тази реалност той означава като етерното. Там, където се проявява живот, там етерното е проникнало веществата. В живите организми имаме един веществено-динамичен порядък, който е изграден и поддържан от една етерна организация, от етерното тяло.
към текста >>

265. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
към текста >>

266. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка. Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
към текста >>

267. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща литература може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя.
Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща литература може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя. Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното познание и предназначението на човека“, „Тайната наука“. Освен това посочваме: Герберт Гросман, „Растенията“; Еренфрийд Пфайфер, „Плодородието на Земята“; Волфганг Шауман „Въведение в биологично-динамичното селско стопанство“
към текста >>

268. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

269. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие.
Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек.
към текста >>

Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература.
[2] Най важното изложение относно тази тема е първата глава от Щайнеровата „Теософия„, 1904. Схемата често се употребява от него, много по често обаче се предпоставя нейното съдържание. Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция. Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература. Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136.
към текста >>

270. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света. Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос. В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили.
към текста >>

271. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>

Междувременно има богата литература за живота в почвата.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>

272. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата. Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество. Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>

273. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

«Национална литература» Кюршнер.
[4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер.
към текста >>

Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления».
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

274. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец.
Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание. Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
към текста >>

275. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

«Национална литература» Кюршнер.
10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер.
към текста >>

Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления».
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

276. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

277. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

278. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

279. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>

Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>

НАГОРЕ

3.8091261386871