Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
461
резултата от
279
текста с която и да е от думите за : '
Индуската литература
'.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803 година Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална
литература
" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения.
"По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803 година Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална литература" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения.
Шрьоер, който сам беше поел за този голям сборник от творби да издаде драмите на Гьоте, трябваше да напише един уводен предговор за първия том, който аз издавах.
към текста >>
2.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална
Литература
" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117. Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
има два раздела/ тома /Германската Национална
Литература
т.114-117.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117.
Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
3.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
В 1883 година Йосеф Кюршнер ме покани да изготвя за издаване естествено-научните трудове на Гьоте в устроената от него "Германска национална
литература
", като напиша към тях съответните уводи и подходящи обяснения.
В 1883 година Йосеф Кюршнер ме покани да изготвя за издаване естествено-научните трудове на Гьоте в устроената от него "Германска национална литература", като напиша към тях съответните уводи и подходящи обяснения.
За мене тази задача включваше от една страна едно обяснение с естествената наука, а от друга страна с целия светоглед на Гьоте. Тъй като трябваше да изляза пред читателите с едно такова обяснение, аз трябваше да доведа до определен завършек всичко, което си бях изработил дотогава като светоглед.
към текста >>
4.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
През 80-те години на миналото столетие аз бях препоръчан от Карл Юлиус Шрьоер, моят учител и бащински приятел, да напиша уводите към естествено-научните трудове на Гьоте за "Националната
литература
" на Кюршнер и да се погрижа за издаването на тези трудове.
През 80-те години на миналото столетие аз бях препоръчан от Карл Юлиус Шрьоер, моят учител и бащински приятел, да напиша уводите към естествено-научните трудове на Гьоте за "Националната литература" на Кюршнер и да се погрижа за издаването на тези трудове.
В тази работа проследих познавателния живот на Гьоте във всички области, в които той беше проявил своята дейност. Все по ясен ми стана в подробности фактът, че моят собствен възглед ме поставяше в една теория на познанието на Гьотевия светоглед. И така аз написах тази теория на познанието през време когато извършвах горепосочената работа.
към текста >>
5.
02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато господин професор Кюршнер ми възложи почетната задача да поема издаването на естествено-научните трудове на Гьоте за Германската Национална
литература
, аз имах пълно съзнание за трудностите, които ме очакват в изпълнението на тази задача.
Когато господин професор Кюршнер ми възложи почетната задача да поема издаването на естествено-научните трудове на Гьоте за Германската Национална литература, аз имах пълно съзнание за трудностите, които ме очакват в изпълнението на тази задача.
Аз трябваше да изляза срещу едно мнение, което се беше установило всеобщо.
към текста >>
6.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната
литература
, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски.
Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес. Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите. Никой освен тях не се интересуват от тези трудове. Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”. За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота.
към текста >>
Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази
литература
не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски. Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес. Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите. Никой освен тях не се интересуват от тези трудове.
Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”.
За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота. Това, което за така продължителното време беше един пълен заместител; религиозните догми, то все повече изгубва от своята убедителна сила.
към текста >>
7.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
Тази е и причината, че днес имаме една огромна
литература
за Кант.
Въпросите, които той разглежда, ще бъдат разбира се твърде различни от тези, които тази наука днес поставя почти всеобщо. Видяхме, защо това е така. Там, където днес се явяват подобни изследвания, те изхождат почти без изключение от Кант. В научните кръгове съвсем не се е обърнало внимание, че наред с науката на познанието, основана от великия мислител от Кьонигберг, съществува поне потенциално и едно друго направление, което е способно не по-малко за едно задълбочаване, обективно погледнато, както и това на Кант. В началото на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант.
Тази е и причината, че днес имаме една огромна литература за Кант.
Но и този път не ще помогне на философската наука. Той ще играе отново една роля в културния живот едва тогава, когато вместо да се връща към Кант, ще се задълбочи в научното схващане на Гьоте и на Шилер.
към текста >>
8.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Най-новата
литература
, взета под внимание в тези разсъждения, е следващата.
Най-новата литература, взета под внимание в тези разсъждения, е следващата.
Ние привеждаме не само това, към което нашето изложение има непосредствено отношение, но и всички трудове, в които се третират въпроси, близки до изложените от нас. Не считаме за необходимо да привеждаме самите съчинения на класиците на философията.
към текста >>
9.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Наред с това посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер върху немската
литература
и курса по „практическа философия" на силно повлияния от Аристотел Франц Брентано.
От есента на 1879 той започва да изучава математика и химия във Виена.
Наред с това посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер върху немската литература и курса по „практическа философия" на силно повлияния от Аристотел Франц Брентано.
към текста >>
10.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска
литература
.
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература.
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това.
към текста >>
11.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската
литература
.
Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото. Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието.
Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература.
Мислителите би трябвало да търсят пътя към непредубеденото духовно-съобразно наблюдение; наместо това те вмъкват пред действителността някаква изкуствена понятийна конструкция.
към текста >>
12.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Фриц Къогел3, превъзходният издател на Ницшевите трудове, в „Списание за
литература
“ е дал подходящо опровержение на тази неумела работа.
Едва ли можем да открием нещо по-противоречащо на Ницшевия дух от мистичното чудовище, което госпожа Саломе е направила от свръхчовека. Моята книга показва, че никъде в идеите на Ницше няма и следа от мистицизъм. Няма да се опитвам да опровергавам мнението на госпожа Саломе, че Ницшевите мисли в „Човешко, твърде човешко“ са повлияни от изказванията на Паул Рее2, автор на „Психологически наблюдения“, „Изворът на моралните усещания“ и др. Един толкова посредствен ум като Паул Рее не би могъл да има каквото и да е въздействие върху Ницше. Не бих се занимавал тук с тези неща, ако книгата на госпожа Саломе не допринасяше толкова много за разпространяването на подобни противни мнения за Ницше.
Фриц Къогел3, превъзходният издател на Ницшевите трудове, в „Списание за литература“ е дал подходящо опровержение на тази неумела работа.
към текста >>
13.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната
литература
през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“.
Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя.
Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“.
Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>
14.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Берлин. Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
15.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В древната индийска
литература
откриваме една притча, която се приписва на Буда.
Тук Платон е в пълно съгласие с митичния и символичен начин на изразяване, с които си служат и други мъдреци.
В древната индийска литература откриваме една притча, която се приписва на Буда.
Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии. Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци.
към текста >>
16.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Изразът "астрално тяло" може да се намери в по-старата
литература
.
Може да се даде една опростена форма на това разделение, и то с едно пълно съзвучие между частите. Макар че човешкият "Аз" се пробужда в Съзнаващата Душа, той прониква цялото му душевно същество. Елементите на това душевно същество не са така ясно разграничени, както частите на тялото; те взаимно се проникват в един по-висш смисъл. Ако тогава Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа се схванат като две принадлежащи си обвивки на Аза, а той като тяхна сърцевина, тогава човекът може да се раздели на: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз. Чрез астралното тяло отбелязваме единството, образувано от душевното тяло и Сетивната Душа.
Изразът "астрално тяло" може да се намери в по-старата литература.
Тук аз ще го употребя, за да означа с него онова от човешкото естество, което съществува извън сетивно възприемаемото. Въпреки, че в известен смисъл Сетивната Душа е оживотворена от Азът, тя е толкова тясно свързана с душевното тяло, че с право можем да назовем тези два елемента с едно име. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата. В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят.
към текста >>
17.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Такива текстове ще намери в древната мистична, гностична и в съвременното духовнонаучна
литература
.
Те само биха му били попречили да стигне до истинското духовно познание. Неговите мисли трябва да приемат ясно очертани и прецизни форми. За тази цел той може да си помогне, ако не се оставя сляпо на мислите, които възникват в него. Напротив, той трябва да се проникне от възвишените мисли, които духовно напредналите хора вече са породили в себе си по време на медитиране. За изходна точка той може да вземе съчиненията, които са възникнали като откровение в хода на медитациите.
Такива текстове ще намери в древната мистична, гностична и в съвременното духовнонаучна литература.
Там той ще открие теми за своите медитации. В тези съчинения изследователите на Духа са оставили достатъчно много от божественото знание; самият дух е предал на света това знание чрез своите посланици.
към текста >>
18.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче това съвсем не означава, че не трябва да се занимаваме с окултна
литература
, преди да сме в състояние да чуваме "вътрешното слово"
Постепенно окултният ученик се отваря за истините на духовния свят. Духовният свят започва да му говори по духовен начин. Но Съществата от духовния свят, за които говори Тайната Наука се обръща само към онези, които са овладели "безкористното" мълчание и са отстранили всяко лично мнение, всяко лично чувство. С езика на "вътрешното слово" могат да бъдат изразени всички висши истини. И всичко, което може да се чуе от устата на окултния изследовател, е постигнато тъкмо по този начин.
Обаче това съвсем не означава, че не трябва да се занимаваме с окултна литература, преди да сме в състояние да чуваме "вътрешното слово"
към текста >>
Напротив, четенето на такава
литература
и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят.
Напротив, четенето на такава литература и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят.
Всяко изречение от Тайната Наука, което човек чува, е призвано да тласка душата му напред. Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници. То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот.
към текста >>
19.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската
литература
.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
20.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тъкмо поради тази причини в окултната
литература
често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира. Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества независимо от неговото съзнание го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят.
Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове.
Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасности възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки. Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.
към текста >>
21.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези бяха фактите, на основата на които през времето на третата подраса се стигна до онези процъфтяващи държави, които се описват в теософската
литература
.
Когато една група хора се отделяше от друга за основаването на нова общност, тя донасяше със себе си живия спомен за изживяното на предишното й местожителство. Обаче в този спомен същевременно имаше и нещо, което тя усещаше като не съответстващо й, в което тя не се чувстваше добре. Поради това тя опитваше нещо ново. И така с всяко подобно ново основаване се подобряваха условията. И беше нещо естествено, по-доброто да намери своето подражание.
Тези бяха фактите, на основата на които през времето на третата подраса се стигна до онези процъфтяващи държави, които се описват в теософската литература.
И личните опитности, които се придобиваха, намираха подкрепа от страна на онези, които бяха посветени във вечните закони на духовното развитие. Самите силни владетели получаваха посвещението, за да има личната им способност една силна опора. Чрез своето лично усърдие и чрез своята лична способност човекът постепенно става способен да получи посвещение. Той първо трябва да развие своите сили, започвайки отдолу нагоре, за да може след това отгоре да му бъде дарено озарението. Така се създадоха посветените царе и ръководителите на народите в Атлантида.
към текста >>
22.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
От тази трета група гореспоменатият главен ръководител, който в духовната
литература
носи името Ману, избра най-способните, за да ги подготви така, че от тях да произлезе едно ново човечество.
От тази трета група гореспоменатият главен ръководител, който в духовната литература носи името Ману, избра най-способните, за да ги подготви така, че от тях да произлезе едно ново човечество.
Тези най- способни хора съществуваха в петата подраса. Мисловната способност на шестата и седмата подраса по определен начин беше тръгнала по неправилни пътища и не беше годна за по-нататъшно развитие. Най- добрите качества на най-добрите хора трябваше да бъдат развити. Това стана, като ръководителят изолира избраните на едно място на Земята – във вътрешността на Азия – и ги предпази от всяко влияние от страна на изостаналите или от тези, които бяха тръгнали по неправилни пътища. Задачата, която ръководителят си постави, беше да отведе своята група толкова далече, щото принадлежащите на тази група да могат в собствената си душа, със собствената си мисловна способност да схванат принципите, според които те бяха ръководени досега по един предчувствуван от тях, обаче не ясно осъзнат начин.
към текста >>
23.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската
литература
се казва, че е обитавала лемурийския континент.
Тук ще предадем една част от Хрониката Акаша, която се отнася за много далечно минало време в развитието на човечеството. Това време предхожда онова, което бе описано в миналите изложения.
Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент.
В смисъла на тази литература, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар. Към него е принадлежала също и днешната южна Азия и части от Африка. Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично. Те нямат такъв характер. Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен език поставя почти непреодолими пречки.
към текста >>
В смисъла на тази
литература
, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар.
Тук ще предадем една част от Хрониката Акаша, която се отнася за много далечно минало време в развитието на човечеството. Това време предхожда онова, което бе описано в миналите изложения. Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент.
В смисъла на тази литература, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар.
Към него е принадлежала също и днешната южна Азия и части от Африка. Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично. Те нямат такъв характер. Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен език поставя почти непреодолими пречки. Данните за времето ще бъдат представени по-късно.
към текста >>
24.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тук душата става носител на жизнения принцип (наречен в теософската
литература
„прана”).
Във вътрешността на формата се отдели една особена част. Тази част остана недокосната от непосредствените въздействия на външната материя. Само намиращото се вън от тази отделена част останало тяло се излага на тези въздействия. То е още в такова състояние, в каквото по-рано се намираше цялото тяло. В отделената част действа по-нататък душевното естество.
Тук душата става носител на жизнения принцип (наречен в теософската литература „прана”).
Сега телесният предшественик на човека става двустранен. Едната му съставна част е физическото тяло (физическата обвивка). Тя е подчинена на химическите и физическите закони на заобикалящия го свят. Втората част е съвкупността от онези органи, които са подчинени на особения жизнен принцип. Благодарение на това се освободи и една част от душевната дейност.
към текста >>
В теософската
литература
тези степени на развитието на човека са описани като двете първи коренни раси.
В теософската литература тези степени на развитието на човека са описани като двете първи коренни раси.
Първата се нарича полярна раса, втората хиперборейска раса.
към текста >>
Това, което в теософската
литература
се нарича „Кама” – тялото на желанията, – се свърза със Земния човек.
По-рано страстите, желанията, копнежите, удоволствието и страданието на душата можеха да се породят само в допир с нещо душевно. Това, което излизаше от едно друго душевно същество, събуждаше в определена душа симпатия, отблъскване, възбуждаше страсти и т.н.. Никакъв външен предмет не можеше да произведе такова действие. Едва сега се яви възможността, външните предмети да имат някакво значение за душата. Защото тя чувствуваше стимулирането на събудения от собствената й топлина живот като приятно чувство, а неговото смущение като неприятно чувство. Един външен предмет, който е годен за подържане на телесното приятно чувство, можеше да бъде желан, жадуван.
Това, което в теософската литература се нарича „Кама” – тялото на желанията, – се свърза със Земния човек.
Сетивните неща станаха предмети, които душата можеше да желае. Чрез своето тяло на желанията човекът бе свързан със Земното съществуване.
към текста >>
25.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната
литература
се нарича “астрална” субстанция.
Следователно в момента, за който ще говорим тук, имаме работа с един вид зародиш на Земята. Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя. Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество.
Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция.
– В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби. Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях. Следователно преди човекът да стъпи на физическата Земя, той е душа, астрално същество. Като такова той се намира на физическата Земя.
към текста >>
Тази Земя съществува под формата на извънредно фина субстанция, която в духовната
литература
се нарича най-фин етер.
– В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби. Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях. Следователно преди човекът да стъпи на физическата Земя, той е душа, астрално същество. Като такова той се намира на физическата Земя.
Тази Земя съществува под формата на извънредно фина субстанция, която в духовната литература се нарича най-фин етер.
Откъде произхожда тази етерна Земя, ще разгледаме в следващите глави. С този етер се свързват астралните човешки същества. Те отпечатват тяхното същество в този етер, така че той става копие на астралното човешко същество. В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън.
към текста >>
26.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
В теософската
литература
е възприето тези “малки цикли” да се наричат “кръгове”, а техните подразделения – още по-малки цикли – да се наричат “глобуси”.
Това Сатурново съзнание се развива бавно. Като първа главна степен от развитието на човечеството то минава през редица второстепенни етапи, които в европейската окултна наука се наричат “малки цикли”.
В теософската литература е възприето тези “малки цикли” да се наричат “кръгове”, а техните подразделения – още по-малки цикли – да се наричат “глобуси”.
За тези второстепенни цикли ще говорим в следващото изложение. Тук ще проследим първо главните степени на развитието – за по-лесна нагледност. Също така първо ще говорим за човека, въпреки че заедно с неговото развитие протича и развитието на по-ниско и по-високостоящите от него неща и същества. По-нататък с развитието на човека ще свържем обективно това, което се отнася за развитието и на други същества.
към текста >>
27.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Преди обаче да стигне до него, той и заедно с него цялата Земя трябваше да измине три по-малки цикли, (така наречените в теософската
литература
“кръгове”), трябваше да повтори едно след друго Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Четвъртата главна степен от човешкото развитие се изминава на Земята. Това е онова състояние на съзнанието, в което човекът се намира сега.
Преди обаче да стигне до него, той и заедно с него цялата Земя трябваше да измине три по-малки цикли, (така наречените в теософската литература “кръгове”), трябваше да повтори едно след друго Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Сега човекът живее в четвъртия Земен цикъл. Той е минал вече средата на този цикъл. На тази степен на съзнанието човекът възприема сънищноподобно вече не само образи, които възникват в неговата душа като въздействия на заобикалящата го среда, а пред него се появяват предмети “навън в пространството”. На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше например един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него. Цялото му съзнание се състоеше от такива вълнуващи се нагоре и надолу образи, звуци и т. н.
към текста >>
(Теософската
литература
нарича тези 7 цикли “кръгове”).
Така в течение на развитието на човечеството седемте степени на съзнанието се проявяват в седемте планетни въплъщения на Земята. Но на всяка една от тези степени съзнанието трябва да измине седем второстепенни състояния. Тези второстепенни състояния на съзнанието се развиват в споменатите вече по-малки цикли.
(Теософската литература нарича тези 7 цикли “кръгове”).
Западната окултна наука нарича тези второстепенни състояния “състояния на живота”, за разлика от стоящите над тях и съдържащите ги в себе си “състояния на съзнанието”. Или също се казва, че всяко състояние на съзнанието минава през 7 “царства”. Следователно според това пресмятане в цялото развитие на човечеството имаме 7 пъти по 7, т.е. 49 малки цикли или “царства” (според обикновеното теософско наименование “кръгове”). И по-нататък всеки малък цикъл трябва да мине през 7 още по-малки цикли, които се наричат “състояния на формата” (в теософската литература са наричани “глобуси”).
към текста >>
И по-нататък всеки малък цикъл трябва да мине през 7 още по-малки цикли, които се наричат “състояния на формата” (в теософската
литература
са наричани “глобуси”).
(Теософската литература нарича тези 7 цикли “кръгове”). Западната окултна наука нарича тези второстепенни състояния “състояния на живота”, за разлика от стоящите над тях и съдържащите ги в себе си “състояния на съзнанието”. Или също се казва, че всяко състояние на съзнанието минава през 7 “царства”. Следователно според това пресмятане в цялото развитие на човечеството имаме 7 пъти по 7, т.е. 49 малки цикли или “царства” (според обикновеното теософско наименование “кръгове”).
И по-нататък всеки малък цикъл трябва да мине през 7 още по-малки цикли, които се наричат “състояния на формата” (в теософската литература са наричани “глобуси”).
За целия цикъл на развитието на човечеството това дава 7 пъти по 49 различни “състояния на формата” или 334 такива състояния. Следващите изложения, които ще говорят за това развитие, трябва да покажат, че общият поглед над цялото никак не е така сложен, както би могло да изглежда на пръв поглед при произнасянето на числото 334. Ние ще видим, как човекът истински може да разбере себе си едва тогава, когато познава това свое развитие.*/* За улеснение може да послужи представата за времето в часове, минути и секунди. Часовете също са цикли с второстепенни малки цикли минутите; които от своя страна съдържат в себе си още по-малките цикли секундите. Бел. ред./
към текста >>
28.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
(В езика на теософската
литература
“първият кръг”.) Субстанциалното тяло, което човекът получава по този начин, е първата заложба на неговото по-късно физическо тяло.
Поради тяхното възвишено и фино лъчисто тяло те се наричат “лъчезарящ живот”, или също “лъчезарни пламъци”. И понеже субстанцията, от която се състояха тези небесни тела, има известно далечно подобие с волята на човека, те са наричани също “Духове на волята”. Тези духове са творци на Сатурновия човек. Те излъчват от своето тяло субстанция, която може да стане носител на човешкото Сатурново съзнание. Периодът на развитие, през който става това, се нарича първият малък Сатурнов цикъл.
(В езика на теософската литература “първият кръг”.) Субстанциалното тяло, което човекът получава по този начин, е първата заложба на неговото по-късно физическо тяло.
Можем следователно да кажем, че зародишът на човешкото физическо тяло е положен чрез Духовете на волята през време на първия Сатурнов кръг; и в онова време този зародиш има смътното Сатурново съзнание.
към текста >>
(В теософската
литература
за тях се употребява изразът “Махат”).
И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг. Третият вид духове със себесъзнателно (свръхпсихическо) съзнание се наричат “Духове на движението”, или също “Духове на дейността”. В християнския езотеризъм те се наричат “Сили” (Динамис).
(В теософската литература за тях се употребява изразът “Махат”).
С напредването на тяхното собствено развитие от средата на втория Сатурнов кръг те обработват по-нататък човешкото субстанциално тяло, в което всаждат способността за движението, за изпълнената със сила дейност. Тази работа достига своя край към средата на третия Сатурнов кръг.
към текста >>
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската
литература
те са наричани Азури.
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството. Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли. И тази работа винаги е свързана с внасянето на себичността. На техните действия трябва да се припише израждането на самоличността в себичност, но от друга страна те са творците на самостоятелността на човека. Без тях човекът никога не би станал едно затворено в себе си същество, една “личност”.
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската литература те са наричани Азури.
към текста >>
(В теософската
литература
те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис).
След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища. Това са “Синовете на полумрака”, “Духовете на сумрака”.
(В теософската литература те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис).
Те достигат човешката си степен едва на Луната. Както те, така също и техните предшественици, Синовете на огъня, се намират на Земята вече над степента на човечеството. Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои). Тези Синове на сумрака сега развиват в израстващия предшественик на човека един вид ум, с който обаче при неговото смътно съзнание той не може още сам да си служи. Чрез този ум сега отново се изявяват възвишени същества, както по-рано чрез зародишите на сетивата се изявяваха Серафимите.
към текста >>
В теософската
литература
този “Човек-дух” се нарича “Атма”.
Към средата на седмия Сатурнов цикъл започва една нова дейност. Сега именно човекът се е развил така, че може несъзнателно да работи над своето собствено субстанциално тяло. Чрез тази негова собствена дейност човекът създава в пълната смътност на Сатурновото съществуване първата зародишна заложба за същинския “Човек-дух” (виж моята книга “Теософия”), която ще достигне до нейното пълно разгръщане едва в края на развитието на човечеството.
В теософската литература този “Човек-дух” се нарича “Атма”.
Той е най-висшият член на така наречената монада на човека. За самия себе си на тази степен той би бил напълно безчувствен и несъзнателен. Обаче както Серафимите и Херувимите се изявяват в двете предшестващи човешки степени чрез тяхната свободна воля, така се изявяват сега Престолите, онези същества, които в самото начало на Сатурновото съществуване излъчиха човешкото тяло от тяхното собствено същество. Зародишната заложба на “Човекът-дух” (Атма) е проникната напълно от силата на тези Духове на волята и запазва тази сила през всичките следващи степени на развитието. Естествено в своето смътно съзнание на тази степен човекът не може да забележи нищо от тази зародишна заложба; но той се развива по-нататък и по-късно тази зародишна заложба ще просветне също и за неговото собствено съзнание.
към текста >>
29.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Махат в теософската
литература
).
Те бяха завършили съответната за тях работа през време на първата половина на първия Сатурнов кръг. Това, което може да се наблюдава през време на първия Слънчев кръг, е работата на “Духовете на мъдростта” (Господства или Кириотетес в християнския езотеризъм). Те се бяха намесили в развитието на човека още към средата на първия Сатурнов кръг (виж досегашното изложение). Сега те продължават своята работа през време на първата половина на първия Слънчев кръг, като постепенно повтарят изграждането на пълното с мъдрост устройство на човешкото физическо тяло. Малко по-късно към тази работа се присъединява онази на “Духовете на движението” (Динамис в християнския езотеризъм.
Махат в теософската литература).
С това бива повторен онзи период от Сатурновия цикъл, в който на човешкото тяло бе придадена способността за движение. Това тяло отново разгръща своята подвижност. Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски Архаи, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
към текста >>
В теософската
литература
е прието тези седем малки цикли, които съставляват, един така наречен “кръг”, да се наричат “глобуси” (в антропософската
литература
се наричат състояния на формата).
В седмия такъв по-малък период (глобус) след това отново влизат в действие “Духовете на мъдростта (Господства). Докато в предхождащия период на работа те бяха дали едно мъдро устройство на човешкото тяло, сега предават на станалите подвижни членове способността да извършват самото движение като нещо изпълнено с мъдрост. По-рано само устройството беше израз на вътрешна мъдрост, сега такъв израз става самото движение. С това първият Слънчев кръг стига до своя край. Той се състои следователно от седем редуващи се по-малки цикли (глобуси), всеки един от които е кратко повторение на един от Сатурновите кръгове.
В теософската литература е прието тези седем малки цикли, които съставляват, един така наречен “кръг”, да се наричат “глобуси” (в антропософската литература се наричат състояния на формата).
към текста >>
30.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Такива състояния на развитието, каквито бяха изнесени тук като безформено, оформено, астрално и физическо състояние, които представляват разлики в един по-малък цикъл (кръг), се наричат в теософската
литература
“глобуси “.
Такива състояния на развитието, каквито бяха изнесени тук като безформено, оформено, астрално и физическо състояние, които представляват разлики в един по-малък цикъл (кръг), се наричат в теософската литература “глобуси “.
В това отношение се говори за един арупа, за един рупа, един астрален , и един физически глобус. Някои намират това наименование за неподходящо. Тук обаче няма да говорим по-нататък за даването на имена. Наистина важното не е това, а самите факти. По-добре е, доколкото ни е възможно да се постараем да опишем тези факти, а не да се занимаваме с наименованията.
към текста >>
Който познава публикуваната теософска
литература
, трябва да бъде наясно, че разделянето на едно небесно тяло на две е станало в периода, който тази
литература
разглежда като развитие на така наречената втора коренна човешка раса.
Който познава публикуваната теософска литература, трябва да бъде наясно, че разделянето на едно небесно тяло на две е станало в периода, който тази литература разглежда като развитие на така наречената втора коренна човешка раса.
Предшествениците на човека от тази раса са описани като форми с фини етерни тела. Обаче не трябва да си представяме, че такива форми биха могли да се развиват на нашата днешна Земя, след като тя вече се беше отделила от Слънцето и беше изхвърлила от себе си Луната. Такива етерни тела не са били вече възможни след това отделяне. Ако проследим развитието на човечеството в цикъла, до който е стигнало сега нашето разглеждане и който ни довежда в настоящето, ние ще забележим редица главни състояния, от които нашето сегашно е петото.
към текста >>
Познатата теософска
литература
нарича малко неточно тези същества първата главна (коренна) раса.
– В предишните изложения вече говорихме за тези състояния, така както те могат да бъдат прочетени в Хрониката Акаша. Тук ще изнесем още веднъж това, което е необходимо за понататъшно задълбочаване на изложението. – Първото състояние показва прадедите на човека като напълно фини етерни същества.
Познатата теософска литература нарича малко неточно тези същества първата главна (коренна) раса.
Всъщност това състояние се запазва също и през време на втората епоха, в която гореспоменатата литература поставя втората главна (коренна) раса. До тази степен на развитието Слънцето, Луната и Земята са още едно небесно тяло. Сега Слънцето се отделя като самостоятелно тяло. С това то взема от съединената още с Луната Земя всички сили, чрез които човешките прадеди можеха да бъдат запазени в тяхното етерно състояние. С отделянето на Слънцето става сгъстяване на човешките форми, а също и на формите на другите съществуващи редом с човека създания.
към текста >>
Всъщност това състояние се запазва също и през време на втората епоха, в която гореспоменатата
литература
поставя втората главна (коренна) раса.
– В предишните изложения вече говорихме за тези състояния, така както те могат да бъдат прочетени в Хрониката Акаша. Тук ще изнесем още веднъж това, което е необходимо за понататъшно задълбочаване на изложението. – Първото състояние показва прадедите на човека като напълно фини етерни същества. Познатата теософска литература нарича малко неточно тези същества първата главна (коренна) раса.
Всъщност това състояние се запазва също и през време на втората епоха, в която гореспоменатата литература поставя втората главна (коренна) раса.
До тази степен на развитието Слънцето, Луната и Земята са още едно небесно тяло. Сега Слънцето се отделя като самостоятелно тяло. С това то взема от съединената още с Луната Земя всички сили, чрез които човешките прадеди можеха да бъдат запазени в тяхното етерно състояние. С отделянето на Слънцето става сгъстяване на човешките форми, а също и на формите на другите съществуващи редом с човека създания. Тези създания сега трябва да се приспособят към тяхното ново обиталище.
към текста >>
Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската
литература
е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската.
Те биха стигнали напълно до една задънена улица в тяхното развитие, ако не бяха настъпили други мирови събития, чрез които напредването отново бе възобновено и развитието бе доведено до съвършено други пътища. – Със силите, които понастоящем са съединени с отделената Луна и които тогава още бяха вътре в Земята, напредването би било невъзможно. С тези сили би могло да се роди не съвременното човечество, а само един вид същество, при което развитите през време на третия голям цикъл, – този на Лунното съществуване – афекти, именно гневът, омразата и т.н. извънредно се биха засилили в посока на животинското естество. Такъв бе случаят в течение на определен период от време.
Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската литература е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската.
Названието “раса” за това състояние на развитието съвсем не е особено подходящо. Защото тогавашните прадеди на човека биха могли да бъдат сравнени с това, което днес наричаме “раса” само в преносен смисъл. Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи. Всъщност можем да започнем да говорим за “раси” едва когато при горепосоченото трето главно състояние (лемурийското) развитието е достигнало до втората трета. Едва тогава се развива нещо, което сега наричаме “раси”.
към текста >>
В това отношение познатата теософска
литература
създаде много объркване.
Всъщност можем да започнем да говорим за “раси” едва когато при горепосоченото трето главно състояние (лемурийското) развитието е достигнало до втората трета. Едва тогава се развива нещо, което сега наричаме “раси”. То запазва този “расов характер” във времето на атлантското развитие, в четвъртото главно състояние и по-нататък до наше време в петото главно състояние. Още в края на нашата пета епоха думата “раса” ще изгуби смисъл. Човечеството в бъдеще ще бъде разделено на части, които не ще могат да се означават вече като “раси”.
В това отношение познатата теософска литература създаде много объркване.
Това стана особено с книгата, която от друга страна има голяма заслуга, че първа в поново време направи популярна теософския светоглед, а именно книгата на Синет “Езотеричен Будизъм”. Там развитието на света е описано така, като че “расите” се повтарят вечно по същия начин в течение на мировите цикли. Но това съвсем не е така. Също и това, което заслужава да бъде наречено “раса”, се ражда и умира. И ние бихме могли да прилагаме израза “раса”само за определен отрязък от развитието на човечеството.
към текста >>
Иначе никога не би му хрумнало да възразява нещо подобно срещу пълни със заслуги книги на теософската
литература
.
Преди и след този отрязък има форми на развитието, които са нещо съвършено различно от “расите”. Тази забележка е вмъкната тук, само защото действителното разчитане на Хрониката Акаша я налага. Този, който прави това разчитане, знае, че се намира в пълно съзвучие с истинското окултно духовно изследване.
Иначе никога не би му хрумнало да възразява нещо подобно срещу пълни със заслуги книги на теософската литература.
Също така той би искал да направи – всъщност напълно излишната – забележка, че инспирациите на споменатия в “Езотеричния Будизъм” велик Учител не са в противоречие с изложеното тук, а недоразумението е възникнало едва чрез това, че авторът на споменатата книга е превел мъчно изразимата мъдрост на горепосочените инспирации по своя начин на практикувания сега човешки език.
към текста >>
Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската
литература
нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща глава от Хрониката Акаша.
Когато съединената още с Луната Земя се отдели от Слънцето, сред човечеството нямаше още мъжки и женски пол. Всяко човешко същество съединяваше двата пола в още напълно финото тяло. Трябва да се запомни, че тези двуполови човешки прадеди се намираха на понизка степен на развитието в сравнение с днешния човек. Низшите инстинкти действаха с извънредна енергия и не съществуваха никакви признаци за някакво духовно развитие. Че такова духовно развитие бе разпалено и че благодарение на това низшите инстинкти бяха поставени в определени граници, това е свързано с факта, че в същото време, когато Земята и Луната се отделиха, 3емята премина през областта на въздействие от други небесни тела.
Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската литература нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща глава от Хрониката Акаша.
към текста >>
31.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
32.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(В съответната
литература
можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството.
Само малка част от тях, остана незасегната от грешки и заблуждения, можа да се спаси върху една област на Земята, която беше пощадена от покварата на човешките влияния. Особено подходящо обиталище за новото човечество се оказа онази територия от Земята, която днес е покрита от Атлантическия океан. Към нея се отправиха най-запазените от поквара човеци. Другите области се населяваха само от разпръснатите индивиди на човечеството. Духовната Наука нарича тази област, която е съществувала между днешна Европа, Африка и Америка, с името „Атлантида".
(В съответната литература можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството.
Епохата непосредствено преди Атлантида е позната под името „Лемурия". А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска". Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото начало от физическото развитие на Земята. В библейското предание времето преди проявленията на Луциферическите Същества е означено като „Рай", а слизането върху Земята и вплитането на, човека в сетивния свят като „изгонване от Рая".)
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Берлин. Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
34.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Важното е не откъде вземаме съдържанието на медитациите; то може да идва от някой, който има опит в тази област или от антропософската
литература
; трябва само наистина да го превърнем във вътрешно изживяване и да не се влияем от личните си предпочитания и от това, което те предлагат за съдържание на медитациите.
Важното е не откъде вземаме съдържанието на медитациите; то може да идва от някой, който има опит в тази област или от антропософската литература; трябва само наистина да го превърнем във вътрешно изживяване и да не се влияем от личните си предпочитания и от това, което те предлагат за съдържание на медитациите.
В този случай медитациите пораждат недостатъчно сила, защото душата предварително се усеща сродна с тяхното съдържание и не се стреми към необходимите усилия да се превърне в едно цяло с това съдържание. А тъкмо в посоченото усилие свръхсетивните познавателни сили стават наистина активни, а не сливайки се със съдържанието на медитациите като такова.
към текста >>
35.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Германска национална
литература
, Гьотените съчинения, том 36, 2 стр. 357./
Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването. Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света. Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа. И с това той вярва, че е добил твърде много нещо" Гьоте беше проникнат от убеждението: "По себе си и за себе си теорията не ползува нищо, освен това, че ни кара да вярваме във връзката на явленията". /Сентенции в проза".
Германска национална литература, Гьотените съчинения, том 36, 2 стр. 357./
към текста >>
36 на Гьотевите издания на германската национална
литература
./.
Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин. В статията, която написа, той се застъпи силно за Жьофроай дьо Сент Илер /виж Гьотевите Съчинения върху Естествените науки в т.
36 на Гьотевите издания на германската национална литература./.
Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години. От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества. Пред неговото съзнание още тогава стоеше едно природосъобразно обяснение на разнообразието на живите организми; но също и той беше предпазлив. Той никога не твърди освен това, за което самите факти му даваха право. И в своя увод към "Метаморфоза на растенията" той казва, че тогавашното време беше доста в неясност по отношение на тези факти.
към текста >>
36.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Един обзор в областта на физиологичната
литература
от втората половина на 19-тото столетие показва, че този възглед за субективната природа на образа на възприятието е обхванал широки кръгове.
Един обзор в областта на физиологичната литература от втората половина на 19-тото столетие показва, че този възглед за субективната природа на образа на възприятието е обхванал широки кръгове.
Тук винаги ще се натъкнем на вариации на мисълта, която Й. Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки. Ние не усещаме това, което действа върху нашето тяло, а само това, което става в нашия мозък".
към текста >>
595 в Германската Национална
Литература
на Кюршнер./.
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./. Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера". /виж Гьотеви съчинения, том 36, стр.
595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./.
Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум. Даже когато бихме допуснали, че нашето наблюдение може да ни лъже и че истинската същност на нещата би била съвършено друга, различно от това, което сетивата и умът ни казват, ние не трябва да се смущаваме от една такава възможност. Ние можем да се справим в живота само тогава, когато вярваме на нашето наблюдение; всичко останало не ни интересува. От гледна точка Рейд вярва, че може да стигне до действително задоволителни истини.
към текста >>
37.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Величията на модерната
литература
".
От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща. Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии. Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга?
Величията на модерната литература".
Въпреки тази едностранчивост, Дюринг е една от най-подбуждащите фигури на модерното развитие на светогледите. Никой, който се е задълбочил в неговите богати с мисли книги, не може да си признае нещо друго, освен че е получил дълбоки въздействия от тях.
към текста >>
38.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната
литература
; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост."
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост."
към текста >>
39.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Авторът предпочита такъв начин на изразяване не само защото се обръща и към хора, за които специалната терминология е трудно разбираема, а преди всичко от убеждението, че близкото бъдеще неизбежно ще потвърди колко едностранчиви и незадоволителни са изразите в така наречената „специална"
литература
.
В своите разсъждения авторът съзнателно и безусловно отбягва употребата на общоприетите термини, с които си служи политическата икономия. Той предварително знае пасажите, които „специалистите" ще определят като дилетантски.
Авторът предпочита такъв начин на изразяване не само защото се обръща и към хора, за които специалната терминология е трудно разбираема, а преди всичко от убеждението, че близкото бъдеще неизбежно ще потвърди колко едностранчиви и незадоволителни са изразите в така наречената „специална" литература.
Който смята, че би трябвало да насочвам читателя към социалните идеи на други автори, него аз моля да има предвид: най-съществените моменти в практическото осъществяване на предлаганите импулси са именно изходните положения и пътищата, по които възникват тези импулси, а не формулираните по един или друг начин мисли.
към текста >>
40.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този факт ясно проличава в специалната
литература
, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение.
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание.
Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение.
Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия. Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
41.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
на общество „От Извора“ за преводи на специализирана
литература
.
на общество „От Извора“ за преводи на специализирана литература.
към текста >>
42.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава в антропософската
литература
, състояща се книги и цикли, ще могат да се намерят на различни места опорни точки, за да може да се развие посочената тема така, че да може да образува съдържанието на събеседванията в групите.
Ръководните линии, които са дадени тук, трябва един вид да откриват теми, да посочват теми.
Тогава в антропософската литература, състояща се книги и цикли, ще могат да се намерят на различни места опорни точки, за да може да се развие посочената тема така, че да може да образува съдържанието на събеседванията в групите.
към текста >>
43.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската
литература
той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване.
Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>
Антропософската
литература
ни дава обяснения върху това, как чрез духовното изследване човек може да стигне да вижда такива изживявания.
Когато се запознаем с това, което сънуващото и сънното съзнание крият за настоящата мирова фаза, тогава се разкрива пътят за формите на развитието на човешкото съзнание в миналия свят. Обаче това не може да бъде постигнато чрез външно изследване Защото запазените външни свидетелства донасят само отражения на предисторическите изживявания на човешкото съзнание.
Антропософската литература ни дава обяснения върху това, как чрез духовното изследване човек може да стигне да вижда такива изживявания.
към текста >>
44.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската
литература
.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия.
Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература.
Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>
45.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXIV. Редактор на „Списание за
литература
“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
към текста >>
46.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Познанията по немска
литература
и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили. С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания.
Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>
Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска
литература
, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р.
Годината е 1879. Настъпва важна епоха за развитието на човечеството. Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен живот – тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори. В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер.
Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р.
Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината. Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните резултати на философска основа. Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят.
към текста >>
Поема издаването на „Списание за
литература
“ в продължение на 3 години.
С този душевен прелом завършва вторият период в живота му и започва третият – Берлин.
Поема издаването на „Списание за литература“ в продължение на 3 години.
към текста >>
47.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска
литература
.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк.
Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература.
От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история.
към текста >>
Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската
литература
.
От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история.
Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература.
И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят. Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература. Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
към текста >>
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска
литература
.
За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература. И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят.
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература.
Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
към текста >>
48.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Той отново говорѝ за
литература
, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него.
Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл. Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат. Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека.
Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него.
Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и
литература
в училище.
Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище.
Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>
С учителя по немски език и
литература
в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
към текста >>
49.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска
литература
, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска
литература
от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
50.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Чрез тази си дейност имах възможността да се запозная до голяма степен с научната, художествената, културно-историческата и политическата
литература
от това време.
В качеството си на такъв издирвах всевъзможни автори, които бяха написали книги, за които смятах, че могат да са от полза за студентската библиотека. На тези автори пишех „просителски“ писма. За една седмица често изготвях стотици такива писма. Благодарение на тази моя „работа“ библиотеката скоро се разрасна. За мен обаче това даде и един страничен резултат.
Чрез тази си дейност имах възможността да се запозная до голяма степен с научната, художествената, културно-историческата и политическата литература от това време.
Бях ревностен читател на подарените книги.
към текста >>
51.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Под този натиск той развива своята преданост към немската самобитност и немската
литература
, както и голяма любов към всичко, свързано с Гьоте.
Така на Карл Юлиус Шрьоер му се налага да преживее натиска, на който е било подложено всичко немско още през младостта му в собствения му дом.
Под този натиск той развива своята преданост към немската самобитност и немската литература, както и голяма любов към всичко, свързано с Гьоте.
Дълбоко влияние му оказва „История на немската поезия“ от Гервинус.
към текста >>
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и
литература
в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
към текста >>
След връщането си първо работи като учител по немска
литература
и ръководител на семинар в лицея на своя баща.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща.
Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и
литература
.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение.
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература.
Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>
Отначало не мислех да правя опит да им давам обяснение, каквото скоро след това публикувах в уводите си към тези съчинения в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер.
Сега, подтикван от вътрешна необходимост, се захванах с щателно проучване на естественонаучните съчинения на Гьоте.
Отначало не мислех да правя опит да им давам обяснение, каквото скоро след това публикувах в уводите си към тези съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Много повече мислех за това да представя самостоятелно някоя област от естествознанието, тъй като тази наука сега се явяваше пред духовния ми поглед като „съобразна с духовното“.
към текста >>
52.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална
литература
“.
По препоръка на Шрьоер през 1882 г.
Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална литература“.
Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен. В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен живот. Той виждаше в светогледа, който донесе следващата след Гьоте естественонаучна епоха, падение от духовната висота, на която се намира Гьоте. В този предговор по изчерпателен начин беше охарактеризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
53.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и
литература
.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата.
Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература.
Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
54.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Сега можех ден след ден да преглеждам ръкописи, съдържащи допълнения към материала, върху който бях работил преди за изданието на Гьоте в „Национална
литература
“ на Кюршнер.
Сега можех ден след ден да преглеждам ръкописи, съдържащи допълнения към материала, върху който бях работил преди за изданието на Гьоте в „Национална литература“ на Кюршнер.
към текста >>
55.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Увод към Гьотевите естественонаучни съчинения в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер, Том 2, стр.
Когато мисленето за идеята укрепне достатъчно, то се слива с първопричината на мировото битие. Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната реалност в цялото ѝ могъщество. Осъзнаването на идеята в действителността е истинското причастие за човека. За мисленето идеите имат същото значение, както окото за светлината, както ухото за тона. То е органът на разбирането.“ (Срв.
Увод към Гьотевите естественонаучни съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер, Том 2, стр.
4.) Тогава за мен беше по-малко важно да представя духовния свят такъв, какъвто се явява, когато свободното от сетивността мислене се развие от преживяване на самото себе си към духовно възприятие, а много повече ме интересуваше да покажа, че духовното представлява същността на дадената в сетивното възприятие природа. Исках да дам израз на това, че природата всъщност е духовна.
към текста >>
56.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Времето, което ми бе нужно за излагане на естественонаучните идеи на Гьоте за уводите към „Немска национална
литература
“ на Кюршнер, беше продължително.
Времето, което ми бе нужно за излагане на естественонаучните идеи на Гьоте за уводите към „Немска национална литература“ на Кюршнер, беше продължително.
Започнах тази работа в началото на осемдесетте години и тя още не беше завършена, когато встъпих във втория период от живота си с преместването ми от Виена във Ваймар. Причината за това е в гореописаното затруднение, касаещо естественонаучния и мистическия начин на изразяване.
към текста >>
Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална
литература
“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха.
За мен бе важно не обяснението на приказката, а стимулите за душевно преживяване, идващи от работата ми с нея. След това тези импулси продължиха да действат в по-нататъшния ми душевен живот чак до формата на създадените по-късно мистерийни драми. Обаче за работата ми, свързана с Гьоте, не можах да почерпя много от тази приказка. Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той. Така че за мен възникна сериозно затруднение.
Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха.
Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата. А това, което е написал за процесите в природата, не взема под внимание този поглед. Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
към текста >>
57.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Научен подход към Гьоте проявяваше единствено Вилхелм Шерер, професор по история на немската
литература
в Берлинския университет.
Научен подход към Гьоте проявяваше единствено Вилхелм Шерер, професор по история на немската литература в Берлинския университет.
В негово лице двамата трябваше да признаят официалния познавач на Гьоте.
към текста >>
За него Гьоте беше важна глава в историята на немската
литература
.
Съвсем различно стояха нещата при Вилхелм Шерер.
За него Гьоте беше важна глава в историята на немската литература.
В Архива на Гьоте излизаха наяве нови източници от изключително значение за попълването на тази глава. Следователно работата в Гьотевия архив трябваше да бъде систематично включена и подредена в общото литературно-историческо дело. Така възникна планът за издание на Гьоте, съставено коректно от филологическа гледна точка. Шерер пое духовния контрол, а ръководството на Архива бе поето от Ерих Шмит, негов ученик, който тогава заемаше професурата по история на съвременната немска литература във Виена.
към текста >>
Шерер пое духовния контрол, а ръководството на Архива бе поето от Ерих Шмит, негов ученик, който тогава заемаше професурата по история на съвременната немска
литература
във Виена.
Съвсем различно стояха нещата при Вилхелм Шерер. За него Гьоте беше важна глава в историята на немската литература. В Архива на Гьоте излизаха наяве нови източници от изключително значение за попълването на тази глава. Следователно работата в Гьотевия архив трябваше да бъде систематично включена и подредена в общото литературно-историческо дело. Така възникна планът за издание на Гьоте, съставено коректно от филологическа гледна точка.
Шерер пое духовния контрол, а ръководството на Архива бе поето от Ерих Шмит, негов ученик, който тогава заемаше професурата по история на съвременната немска литература във Виена.
към текста >>
58.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
По това време на Лудвиг Лайстнер беше поръчано пълното издание на Шопенхауер и издание на избрани съчинения от Жан Пол за поредицата „Библиотека на световната
литература
“ на „Кота“.
По това време на Лудвиг Лайстнер беше поръчано пълното издание на Шопенхауер и издание на избрани съчинения от Жан Пол за поредицата „Библиотека на световната литература“ на „Кота“.
Той ми повери и двете. И така към тогавашните ми задачи във Ваймар трябваше да включа и цялостното разработване на песимистичния философ и на гениално-парадоксалния Жан Пол. И на двете начинания се посветих с най-дълбок интерес, тъй като обичах да се пренасям в състояния на духа, силно противоположни на моето собствено. У Лудвиг Лайстнер нямаше външни мотиви, поради които да ме направи издател на Шопенхауер и Жан Пол. Задачата възникна изцяло благодарение на беседите, които бяхме водили за двете личности.
към текста >>
59.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
в една статия в „Списание за
литература
“.
Това, което Ницше преживява в това направление, ме занимаваше най-живо през лятото на 1896 г. Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви афоризми за „вечното възвръщане“. Това, което тогава си мислех за произхода на неговите мисли, написах през 1900 г.
в една статия в „Списание за литература“.
В някои от изреченията в тази статия се съдържа преживяното от мен през 1896 г. във връзка с Ницше и естествознанието. Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
към текста >>
60.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
в брой 16 на „Списание за
литература
“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г.
в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света.
Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично. Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание. Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго. Не съществуват въпроси, които светът ни задава, на които да не може да се отговори със средствата, които той ни предлага.
към текста >>
61.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за
литература
“.
Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше. Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило. Аз не можех да им дам удовлетворяващо ги обяснение. Защото всъщност нищо особено не се бе случило. И всичко почиваше на недоразумения и илюзии, затвърдили се в Архива на Ницше.
Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за литература“.
Дълбоко съжалявах за недоразумението, защото приятелството ми към Август Фрезениус беше пуснало здрави корени в сърцето ми.
към текста >>
62.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за
литература
“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех.
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална
литература
“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>
Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална
литература
“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици.
Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“.
Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици.
Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения.
към текста >>
63.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
64.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Редактор на „Списание за
литература
“;
Редактор на „Списание за литература“;
към текста >>
Затова се възползвах от възможността, която ми се предостави да поема издаването на „Списание за
литература
“.
Затова се възползвах от възможността, която ми се предостави да поема издаването на „Списание за литература“.
към текста >>
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна
литература
“.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“.
В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
към текста >>
По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна
литература
“.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот.
По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“.
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор.
към текста >>
Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата
литература
, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления.
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор.
Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления.
Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите.
към текста >>
Досегашните издатели на „Списание за
литература
“ не усещаха нещата по този начин.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин.
Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
И тъй като условията на продажба на „Списание за
литература
“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“.
И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува.
Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
Дори при най-добрите, дори и при най-ярко изразените натури тази
литература
(или живопис, скулптура) се беше вдълбала толкова навътре в същността на душите им, че чисто човешкото отстъпваше изцяло на заден план.
Все повече на душата ми ставаше ясно, че сега ми е невъзможно да бъда в такива отношения с хората, в каквито бях във Виена и във Ваймар. Събираха се литератори и се запознаваха на литературна основа.
Дори при най-добрите, дори и при най-ярко изразените натури тази литература (или живопис, скулптура) се беше вдълбала толкова навътре в същността на душите им, че чисто човешкото отстъпваше изцяло на заден план.
към текста >>
65.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата
литература
на икономическа тематика.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование.
Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика.
Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>
Защото само този вид
литература
подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика.
Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците.
Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>
66.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази
литература
.
Наистина не можех да говоря за нищо друго. Защото литературата, произхождаща от „Теософското общество“, ми беше позната в много малка степен. Още от Виена познавах теософи, а по-късно се запознах и с други. Тези познанства ми дадоха повод да напиша в „Списанието“ критическа бележка за теософите при излизането на една публикация от Франц Хартман. Това, което иначе знаех за литературата, що се отнася до метод и подход, не събуждаше у мен никакви симпатии.
Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература.
към текста >>
67.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Там бяха чели теософска
литература
и за някои неща бяха свикнали с определен начин на изразяване.
В началото на лекционната ми дейност в кръговете, формирали се и разраснали се от теософското движение, трябваше да се съобразявам с душевните настроения, царящи в тях.
Там бяха чели теософска литература и за някои неща бяха свикнали с определен начин на изразяване.
Налагаше се да се придържам към него, ако исках да бъда разбран.
към текста >>
68.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
214 статия в брой 16 на „Списание за
литература
“: „Модерният светоглед и реакционният курс“, препечатана в Събр.
214 статия в брой 16 на „Списание за литература“: „Модерният светоглед и реакционният курс“, препечатана в Събр.
съч. 30.
към текста >>
269 издаването на „Списание за
литература
“: От 10 юли 1897 г.
269 издаването на „Списание за литература“: От 10 юли 1897 г.
Рудолф Щайнер и Ото Ерих Хартлебен поемат издаването. През 1898 и 1899 г. към тях се присъединява Мориц Цитер. Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин. Издателство на Емил Фелбер във Ваймар, по-късно на Зиг-фрид Кронбах в Берлин.
към текста >>
69.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
70.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Затова макар и да е необходимо да живее и като
литература
, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Затова макар и да е необходимо да живее и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Но тя ще бъде новородена само там, където човекът, а не питащата мисъл, е това което говори на другия човек.
към текста >>
71.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
В антропософската
литература
се открива един светоглед.
Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия. Би трябвало да можем да ходим на събиранията, защото там ще открием хора, заедно с които с удоволствие да искаме да се занимаваме с антропософия.
В антропософската литература се открива един светоглед.
В антропософските събирания би трябвало човека да открие човека.
към текста >>
72.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска
литература
и т.н.
Сигурно върху новодошлия действа отблъскващо, ако забележи, че антропософите искат да бъдат заети само със себе си. Понякога човек ще открие хора, които са били членове на Антропософското общество, не прекъснато да се оплакват, че животът им не дава време или възможност наистина да се задълбочат в антропософията. Срещаме това най-често сред тези, които са превърнали Антропософското движение в свое жизнено занятие.
Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска литература и т.н.
към текста >>
73.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска
литература
или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
към текста >>
В антропософската
литература
е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете.
В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото.
Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави. И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази
литература
, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете. В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото. Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави.
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската
литература
в духовна собственост на всички членове.
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове.
Не е правилно много членове, които са от години в Обществото, в груповите събирания да не чуват нищо по въпроси, за които е дадено определено познание в литературата.
към текста >>
Необходимото в групите не трябва да се търси чрез изключване на това или онова, а като хармонично се обединят грижата за наличната
литература
и това, което отделните членове имат да кажат от себе си.
Необходимото в групите не трябва да се търси чрез изключване на това или онова, а като хармонично се обединят грижата за наличната литература и това, което отделните членове имат да кажат от себе си.
към текста >>
74.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната
литература
: Това ние не можем да знаем!
За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието? Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание!
Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем!
към текста >>
75.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната
литература
в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете.
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
76.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
“Народът” не прави
литература
по този начин.
Това не е сага, възникнала някакси от отделни фрагменти, както предполага филологията.
“Народът” не прави литература по този начин.
Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка). “Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак. Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план.
към текста >>
77.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската
литература
породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия. Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
78.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Свещената
литература
посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба.
Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва "Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
към текста >>
79.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска
литература
.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература.
Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
80.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската
литература
от теоретично и практично естество, е само една елементарна част.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част.
Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
81.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна
литература
, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели.
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото.
Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели.
Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там. Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>
Всеки, който до известна степен се занимава с тази
литература
, ще си извади някакво заключение за това, което пише там.
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото. Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели.
Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там.
Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>
82.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска
литература
атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската
литература
.
/*4/ – Очевидно тук Р.
Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература.
Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г. Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
Те съдържат обширна всестранна
литература
, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове.
/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/. Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход.
Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове.
Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3. Арниаки и Упанишади. Санхитите са антология от песни, свещени формули и магически песнопения.
към текста >>
83.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската
литература
породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия. Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
84.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Свещената
литература
посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба.
Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва “Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
към текста >>
85.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра
литература
.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории.
Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература.
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него.
към текста >>
86.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската
литература
и теософските лекции.
Този вид предразсъдъци може би най-трудно ще се преодолеят.
Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции.
Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци. Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота. Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко.
към текста >>
87.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също и в немската
литература
можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство.
Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство.
Кьорнер многократно е избирал64 миньори като типове за своите окултни личности. При поета Ернст Теодор Амадеус Хофман65, този забележителен дух, който от време на време се е задълбочавал художествено в тайните на природата, преди всичко в разказа «Мините на Фалун», се вижда да се отразява нещо, което загатва окултните отношения на минералното царство към човека и което също показва как окултни сили по забележителен начин навлизат в художествените имагинации.
към текста >>
88.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската
литература
страна Лемурия.
Би довело прекалено далеч, ако искаме да продължим с описанието на атлантското време. Исках и трябваше само да загатна за него, за да стигнем до момента, когато хората са приели настоящия си образ. Затова ще трябва да отидем назад не до потопа, а до мощните изригвания, причинени от огнени сили.
Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия.
Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия. Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ.
към текста >>
89.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Берлин. Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
90.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Истините за свръхсетивните светове, които могат да се опознаят от антропософската
литература
и от лекциите, са прастари.
Когато се говори за окултизма или за окултното развитие на човека, трябва преди всичко да се каже как заниманията с тях се отнасят към същинската теософска (антропософска)1 работа в света. Откакто е започнала, тя е изпълнявала задачите си, като прави голям брой окултни истини достъпни за човечеството.
Истините за свръхсетивните светове, които могат да се опознаят от антропософската литература и от лекциите, са прастари.
Но до последната третина на 19-то столетие не е било обичайно и необходимо те да се разкриват на света под теософската форма, под която съществуват днес. Грижата за тези истини е била задача на така наречените тайни школи и общества.
към текста >>
91.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална
литература
», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината.
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>
92.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Берлин. Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
93.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това произведение е едно от най-дълбоките в световната
литература
.
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия.
Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература.
Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост.
към текста >>
94.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В теософската
литература
му е било дадено името "Будхи".
Наистина, когато склонностите на човек се проявяват външно, трябва да ги търсим и в астралното тяло, но ако искаш да ги промениш, трябва обезателно да се търсят в етерното, и промяната може да стане само по пътя на преобразуване на етерното тяло. От това, каква част от етерното тяло е била преобразувана, зависи това, колко има в човека така наречения "Дух-Живот", наричан така в противоположност на жизненото, т.е. на етерното тяло.
В теософската литература му е било дадено името "Будхи".
Субстанцията Будхи има не нещо друго, освен част от етерното тяло, преобразувано от човешкия "Аз".
към текста >>
95.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В теософската
литература
те обикновено се именуват трите Логоса.
В теософската литература те обикновено се именуват трите Логоса.
към текста >>
96.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В теософската
литература
обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство.
Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е. това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн. По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето.
В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство.
Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно. В неговите форми били заложени първите зародиши, предшествениците на нашите сетивни органи. Също така и на Слънцето е имало не такъв растителен свят, като сегашния, а растителна природа имали самите органи на растеж на днешния човек, т.е. всички жлези.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската
литература
сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма.
Нека разгледаме пентаграма. Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става дума в окултизма. За да разберем какво казва оракулът за пентаграма най-напред трябва да си спомним седемте основни части на човешкото същество.
Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма.
Ще се абстрахираме от физическото тяло, което е нещо материално и може да се докосне с ръка. Етерното тяло вече спада към скритите за физическите сетива неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи. За да се възприеме то е нужен ясновидски метод. Но ако би могло да се види то ще се окаже, че то е нещо съвсем, съвсем различно от физическото. Етерното тяло не е както си представят повечето хора едно тънко материално тяло, един вид по-фино мъгливо образувание.
към текста >>
98.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската
литература
е свикнала да нарича Арупа Девакан.
Тези неща се отнасят и за царството на минералите.
Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан.
Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части.
към текста >>
99.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но ако Вие проучите съответната
литература
, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност.
Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
100.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Кой не би приветствувал например достъпната
литература
на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание.
Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае!
към текста >>
И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина
литература
се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася.
Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга.
И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася.
Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>
101.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Предводителят на този народ, който теософската
литература
нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание.
Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет. Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>
102.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа
литература
: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н. Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това. Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга.
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
към текста >>
103.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Достатъчно е да погледнете древната китайска
литература
; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго.
Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>
104.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската
литература
.
Също така и Слънцето е все едно и също, което минава през 49 състояния. Но има и междинни състояния. Това е така, като че между отделните въплъщения има един вид духовни промеждутъци. И при планетите е както при човека. Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се намира винаги между посочените състояния.
Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература.
Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна. Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн. Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота. А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси.
към текста >>
А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската
литература
е наречено глобуси.
Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна. Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн. Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота.
А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси.
Това може да заблуди извънредно много
към текста >>
105.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската
литература
още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния.
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме.
На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния.
Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие.
към текста >>
След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската
литература
се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата.
Когато развитието ще стигне до Седмата епоха, след времето, което е ознаменувано със 7-те тръби, Земята ще бъде одухотворена, тя ще премине в астрално състояние, после в нисшата деваканска форма и накрая във висшата деваканска форма.
След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската литература се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата.
Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси).
към текста >>
Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската
литература
7 раси).
Когато развитието ще стигне до Седмата епоха, след времето, което е ознаменувано със 7-те тръби, Земята ще бъде одухотворена, тя ще премине в астрално състояние, после в нисшата деваканска форма и накрая във висшата деваканска форма. След това тя отново ще мине през същите състояния, започвайки от най-тънкото духовно състояние и сгъстявайки се все повече и повече, докато достигне онова състояние, което в теософската литература се нарича Петият цикъл (5-то състояние на живота или царство), който отново ще мине през 7 състояния на формата.
Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси).
към текста >>
106.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската
литература
.
Следователно, ние говорим не за нашето днешно Слънце, а за онова Старо Слънце, което действително е било съставено от първичния огън плюс огнената мъгла или огнения въздух. Отворете "Фауст" и там Вие ще срещнете същия този израз, понеже той беше добре познат на Гьоте.
Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската литература.
И така, ние трябва да си представяме Старото Слънце като нещо, съставено от тези две субстанции. Обаче това сгъстяване не става от само себе си, а с помощта на Йерархиите.
към текста >>
107.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В антропософската
литература
вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме. Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>
108.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
*25. В антропософската
литература
терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>
109.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато четем съвременната
литература
, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий.
Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха.
Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий.
Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране. Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
към текста >>
110.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Не бива само да се смесват истинските учения на Розенкройцерството с всички нелепости, които се разпространяват чрез една съмнителна
литература
.
Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е. И в истинските учения на Розенкройцерството е запазено онова, което е било изразено под формата на легенда, както току що Ви разказах.
Не бива само да се смесват истинските учения на Розенкройцерството с всички нелепости, които се разпространяват чрез една съмнителна литература.
към текста >>
111.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В източната
литература
това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира.
Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот. После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока*7 и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане. Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма. Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго. Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята.
В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира.
И така, това, което човекът носи от една инкарнация в друга, е следователно екстракт от Линга шарира.
към текста >>
112.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата
литература
и в работата на различните клонове.
Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон. Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа. Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука.
Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове.
Това стана в течение на първите четири години.
към текста >>
113.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
с
Индуската
цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация.
Ако искаме да проследим, наченките на Крита Юга, трябва да се върнем до Атлантски времена. Трета Юга обаче отчасти все още се съвпада с времето на Светите Риши, т.е.
с Индуската цивилизация, но отчасти също и с Персийската цивилизация.
Двапара Юга се съвпада от своя страна с по-късните епохи на цивилизация, т.е. Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийски времена и до известна степен в онези дни все още е имало древно мъгляво ясновидство. Моментът във времето, в който портите към духовния свят започнали бавно и постепенно да се затварят, така че човечеството е трябвало да се ограничи до физическото поле, започва през годината 3101 преди Христос Исус да ходи по земята. Така ние виждаме един период, започващ около 3000 г, преди Христовото Събитие, един период, който постепенно ни е направил това, което сме днес. Когато знаем, че именно през този период е станало най-важното дело в цялата еволюция на земята Делото на Христос тогава можем напълно да оценим значението на това дело.
към текста >>
114.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична
литература
, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>
115.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Разликата между книгите на Духовната Наука и другите видове
литература
лежи не толкова във факта, че са описани необикновени неща, а главно в това как са представени нещата.
Разликата между книгите на Духовната Наука и другите видове литература лежи не толкова във факта, че са описани необикновени неща, а главно в това как са представени нещата.
От това ще осъзнаете, че съдържанието на Духовната Наука е извлечено от дълбоки извори, и че в съгласие с мисията на нашето време трябва чрез мислите да бъдат съживени определени чувства. Тогава ще разберете, че днес също е възможно да се намери нещо, което може отново да ни изведе от преобладаващото объркване.
към текста >>
116.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Да, както е изяснено в антропософската
литература
, между физическото и астралното тяло го има етерното тяло, така че в спускането до това ниво ние ще срещнем своето етерно тяло и може би също и следи от физическото си тяло, което в противен случай виждаме само отвън, но което можем да разпознаем отвътре, когато проникнем в него съзнателно.
Въпросът сега е дали е възможно да се продължи по-нататък изживяното по пътя, описан като вътрешната страна на астралното тяло, на духовната част на човека. И така, възможно е да се слезе дори още по-дълбоко, в части на човешкото естество, които в обикновения живот се проявяват в по-малко чиста духовна форма. Въпреки това техните основи са духовни, тъй като това е вярно за всичко във външния свят. Въпросът е дали е възможно да се слезе дори по-нататък, във физическото тяло, и дали има нещо между астралното тяло и физическото тяло.
Да, както е изяснено в антропософската литература, между физическото и астралното тяло го има етерното тяло, така че в спускането до това ниво ние ще срещнем своето етерно тяло и може би също и следи от физическото си тяло, което в противен случай виждаме само отвън, но което можем да разпознаем отвътре, когато проникнем в него съзнателно.
към текста >>
117.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната
литература
, да замества "всеки" и "никой" с "той".
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той".
Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова. От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес.
към текста >>
118.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Те впрочем липсват и на цялата съвременна
литература
.
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес. И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили.
Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература.
Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм. Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде. Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията. Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха. И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията.
към текста >>
Това се отнася и за цялата съвременна
литература
, където за истинска психология не може да става и дума.
Често пъти подобно обяснение може и да е правилно. Обаче дори най-слабата представа за една наистина дълбока психология, никога не би позволила да извлечем от горното обяснение някаква всеобхватна теория. Подобна теория лесно може да бъде опровергана, защото всеки би могъл да възрази: Ако нещата наистина стояха така, че претекстът е нищо, а мотивът всичко, тогава на този психолог следва да се заяви: „В такъв случай и твоите твърдения, които превръщаш в теория, също са само един претекст; потърсим ли твоите по-дълбоки мотиви, може би и те ще се окажат от същото естество". Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си.
Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума.
Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена. Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози. В това отношение на шият пример е типичен. Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските.
към текста >>
119.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската
литература
, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.н. „ясновидство".
Защото при едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно" ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.
към текста >>
120.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата
литература
по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание.
В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща.
Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание.
Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха. Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
към текста >>
121.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска
литература
, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание.
към текста >>
122.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Официалната
литература
има именно тук своето кръстовище.
В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно. На определено място в Генезиса е казано: "И стана вечер и стана утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохимите нарекоха светлината ден".
Официалната литература има именно тук своето кръстовище.
Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето.
към текста >>
123.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
От тази
литература
научаваме как Рави Гамалиел П.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П.
се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително.
към текста >>
бил изправен пред един съдия, който според талмудистката
литература
бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П.
бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни.
Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
към текста >>
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна
литература
, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска
литература
.
И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус.
Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>
Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската
литература
под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности.
Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира.
Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>
Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката
литература
.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът.
Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска
литература
е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
124.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна
литература
, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше.
Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена.
към текста >>
125.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
126.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
127.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
128.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
литература
, 1987.
Бойс 1987: Бойс, Мери. Зороастрийците. Вярвания и обичаи. Превод от англ. Москва: Вост.
литература, 1987.
към текста >>
129.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
130.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо на всички времена в окултната
литература
, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение.
Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
131.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната
литература
.
Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно. Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие не ще намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко, това Вие знаете.
Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература.
Това знаеше също Средновековието; но тогава хората от Средновековието не ни го разказваха по този начин. Те разказваха нещо друго.
към текста >>
Намираме също разкази от будистката
литература
.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво? Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини. И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини.
Намираме също разкази от будистката литература.
Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек. И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната. След като знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
към текста >>
132.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската
литература
, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос. Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят.
Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>
Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската
литература
, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин.
Йешу бен Пандира разпространи най-вече учението на есеите. Един от неговите ученици се наричаше именно Матай, който подобно на него обърна вниманието на своите ученици върху Мистерията на Голгота. Йешу бен Пандира бе убит с камъни от своите противници и после, за да бъде наистина презрян, бе окачен мъртъв на един кръст.
Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин.
Той носеше в себе си индивидуалността на новия Бодисатва и стана приемник на Гаутама Буда. Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите. Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле.
към текста >>
133.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската
литература
са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската
литература
са свикнали да наричат Буди.
Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха. Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа. Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа. През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък.
След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди.
Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.
към текста >>
134.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна
литература
, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите.
Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
135.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната
литература
.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка.
Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература.
Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>
Когато например в теософската
литература
се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото.
Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
136.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска
литература
, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“.
И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола.
Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>
137.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската
литература
: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>
138.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Официалната
литература
независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като стремеж за преодоляване на този ужас.
Официалната литература независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като стремеж за преодоляване на този ужас.
към текста >>
Преди известно време аз се опитах да открия в по-новата
литература
такива произведения, които поне загатват нещо за този ужас пред неизмеримата пустота на битието.
Преди известно време аз се опитах да открия в по-новата литература такива произведения, които поне загатват нещо за този ужас пред неизмеримата пустота на битието.
Обикновено философите са твърде умни и избягват да говорят за подобни сложни изживявания. При тях никак не е лесно да се открият подробности за нещата, които обсъждаме в момента. Така, че аз не искам да Ви въвеждам в една област, където не съм открил нищо. И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия.
към текста >>
139.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Именно в това отношение в немската
литература
са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости.
Именно в това отношение в немската литература са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости.
Както при мухоловката /дрозерата/ или при някое друго растение не може да се говори за една душа подобна на тази на животните, също така при един без пристрастен поглед не може да се говори при някое животно, че то има един аз. В това, с което животното се явява пред нас на физическото поле, няма никакъв аз.
към текста >>
140.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната
литература
.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература.
Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
към текста >>
141.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната
литература
, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби.
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси.
Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
към текста >>
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната
литература
като отзвук на настроението?
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят.
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
към текста >>
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната
литература
, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Без съмнение в европейската
литература
не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
142.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната
литература
, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало.
Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше. Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ. Ето какво просветва в образа на Фауст.
към текста >>
143.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Общо взето евангелската
литература
и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
В тези лекции многократно беше споменато, че занапред в отношението на хората към Евангелията ще настъпи един забележителен поврат, защото те ще вникнат в художествения елемент и в цялостната композиция на тези Евангелия и ще се убедят, че окултните основи, както и световноисторическите импулси, представени в Новия Завет, могат да бъдат видени в истинската им светлина едва тогава, когато отворим очи за художествено-композиционната страна на Евангелията.
Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
към текста >>
144.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото на всяка своя страница научната
литература
прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
към текста >>
145.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на
индуската
религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в
индуската
, будистката религия.
След това идва сферата на Слънцето. Това е следващото време след смъртта. В сферата на Слънцето може да ни помогне още само онова, което изразява различните религиозни вероизповедания, което може да хвърли мост, от едно религиозно изповедание към друго. Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас. Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга.
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия.
Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
към текста >>
Ако например на запад, би било точно така, както в
индуската
религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог.
След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания.
Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог.
Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>
Това е една съществена разлика по отношение на
индуската
религия, или по отношение на Будизма.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада.
Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма.
Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>
146.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият
индуската
религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия.
Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята. Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем да се убедим в това.
Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия.
Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия. В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи. Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада.
към текста >>
Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на
индуската
религия.
Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия. В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи. Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада.
Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия.
Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика. И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни.
към текста >>
147.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Би могло да възникне въпросът: Но защо духовно-научната
литература
описва така изобщо това, което става в духовния свят, непосредствено след смъртта, което става в Камалока, в царството на духовете и защо се описва така малко за отделните неща, които ясновидският поглед съзира?
Бих искал още да обърна вниманието ви само върху едно нещо.
Би могло да възникне въпросът: Но защо духовно-научната литература описва така изобщо това, което става в духовния свят, непосредствено след смъртта, което става в Камалока, в царството на духовете и защо се описва така малко за отделните неща, които ясновидският поглед съзира?
Защото някой би могъл лесно да вярва, че би било по-лесно да наблюдава душата на един отделен умрял човек след смъртта, отколкото онова, което се описва в общи черти. Но не е така. И за да покаже, как стоят нещата, бих искал да използувам една сравнение. За правилното разви тото ясновидство е по-лесно да обгърне с поглед големите отношения като минаването на човешката душа през смъртта, как ти се издига през Камалока в Девакана, отколкото да обгърнем с поглед някое отделно изживяване на една отделна душа. Също както е по-лесно във физическият свят да бъде познато онова, което се намира под влиянието на великите небесни движения и по-трудно е да бъде познато онова, което по определен начин се отнася нередовно към великите небесни движения.
към текста >>
148.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка
литература
, която да се преведе с думата „съвест“.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент.
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
към текста >>
149.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние можем да разгледаме цялата
литература
на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана.
Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
към текста >>
Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена
литература
, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич.
Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>
150.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална
литература
“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр.
17. Тези изрази се отнасят към Гьоте.
За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр.
съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „. За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
към текста >>
Произведения: „История на санскритската
литература
“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд.
Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
към текста >>
61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската
литература
.
61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.
към текста >>
151.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата
литература
играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно!
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни.
Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно!
Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна. " Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад. Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
152.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото голяма част от днешните научни и особено медицински
литература
и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот.
Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта.
Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси. Но луциферическият елемент в любовта чисто и просто е разглезен от голяма част от нашата медицинска наука, когато на мъжете – тук особено се предпочита мъжкият свят – отново и отново им се казва, че трябва да се грижат за една определена сфера от любовта, тъй като тя е необходима за тяхното здраве, т.е. за самите тях. Дават се много съвети в такава насока, че на мъжете им се препоръчват определени преживявания в любовта – не заради любимото същество, а защото се има предвид, че това е необходимо за мъжкия живот. Когато се срещаме с подобни разсъждения и когато се явяват все още прекалено облечени в научност, те не представляват нищо друго освен инспирации от луциферическия елемент в света.
към текста >>
153.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Неотдавна в съвременната
литература
се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
към текста >>
Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата
литература
и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа. Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо. А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат.
Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни.
Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог.
към текста >>
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата
литература
често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>
Ако човек се заеме с тази
литература
, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
към текста >>
154.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската
литература
.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“. И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи.
Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература.
Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления.
към текста >>
155.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
156.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако обгърнем с поглед съвременната
литература
и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха.
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни. В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах.
Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха.
Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по-важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?
към текста >>
В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската
литература
въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.
Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос.
В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.
И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.
към текста >>
157.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Цялата тази съмнителна
литература
, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска.
Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни. Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера.
Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска.
Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него! Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
към текста >>
И с какво голямо уважение се ползва тази
литература
в очите на нашите съвременници.
И така, искаме ли да служим на Духа, ние все още влизаме в противоречие с нашата епоха. И крайно необходимо е да си припомним този факт, за да осъзнаем ясно какво точно трябва да постигнем в нашите сърца, ако искаме да оповестим пред човечеството онзи нов живот в Духа, от който то безусловно се нуждае. Но как да се надяваме, че ще приближим човешките души до Христовото Същество, как да повдигнем днешното културно равнище, когато повечето хора се задоволяват с твърденията на онези остроумни философи и теолози, че християнството е съществувало и преди Христос! Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на Изток още от по-рано. Остроумните теолози подробно обясняват и разказват на всички, които проявяват някакъв интерес, че християнството не е нищо друго, освен продължение на това, което е съществувало и по-рано.
И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.
към текста >>
158.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за
литература
през 1908.
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908.
към текста >>
159.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна
литература
се описва като архангел Михаил.
Но древните евреи са се опитали да намерят изход в преодоляването на тази трудност. Човешката мисловна сила е слаба, но тя се опитва да си състави една идея за това възвишено същество.
Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил.
Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува. Има много такива същества от същия ранг, обаче специално това същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова високо над своите събратя, колкото високо стои Слънцето спрямо планетите: Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т. н. Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
към текста >>
160.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата
литература
, за да разреши даден въпрос.
Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни! " Опитайте се да размислите върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма. Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно.
Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос.
Но стане ли последовател на Духовната наука, той не отива вече както по-рано в библиотеките и поисква да му се дадат около петдесет книги, които не го ползуват нищо, а непосредствено налучква това, което е необходимо. Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други, влага в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
към текста >>
От теософската
литература
на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е.
Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа.
От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е.
на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно.
към текста >>
161.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската
литература
и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения? Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив?
Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>
162.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Прегледайте цялата
литература
по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение.
Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира.
към текста >>
163.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата
литература
, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си.
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата
литература
– да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман.
Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната
литература
това, което Ви казвам сега.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята.
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега.
Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята.
към текста >>
164.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В нашата
литература
днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично.
към текста >>
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата
литература
– и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот.
към текста >>
165.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална
литература
“ (1883/97), Том III, 6 част, стр.
1. Гьотевото... Учение за цветовете: Вж. „Гьотевите природонаучни съчинения“, изд. от Р.
Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална литература“ (1883/97), Том III, 6 част, стр.
289-330, Събр. съч. l c, Дорнах, 1975.
към текста >>
166.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
167.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената
литература
"*68.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"?
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство.
към текста >>
168.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Огромна е разликата дали някой си има работа само с
литература
или борави с нарочни импулси!
Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество.
Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
169.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката
литература
и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>
170.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата
литература
и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник. Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>
171.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната
литература
, наука, политическо и икономическо развитие.
"Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
към текста >>
172.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*68. "Diе demolierte Literatur" (Порутената
литература
), Виена, 1897, от Karl Kraus (1874-1936), издател на списание "Die Fackel" (факел).
*68. "Diе demolierte Literatur" (Порутената литература), Виена, 1897, от Karl Kraus (1874-1936), издател на списание "Die Fackel" (факел).
към текста >>
173.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската
литература
.
Потребност на съвременния човек от Антропософията.
Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература.
Недоразумения при четенето и. Откъснатото от действителността съвременно мислене. Лео Кьонигсбергер. Стремежа на хората към удобство. Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е.
към текста >>
174.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и
литература
, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени. Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане.
Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>
С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша
литература
.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума.
С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература.
И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>
И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна
литература
, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература.
И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>
175.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска
литература
господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка.
Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска
литература
ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка.
Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
За това е призвана антропософската
литература
, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската
литература
собствена убеденост.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата.
За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската
литература
.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене.
От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература.
Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
Ако към това се стремим, именно антропософската
литература
може да направи човека самостоятелен.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата.
Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
176.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само
литература
или даже и не стана
литература
– и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите.
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите.
И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване.
към текста >>
Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"
литература
на задкулисието!
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране.
Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието!
– Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
към текста >>
177.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална
литература
" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия.
Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия.
Тази встъпителна статия била издадена през 1973 година самостоятелно под заглавието "Естественонаучните трудове на Гьоте". СС № 1. В 1897 година излязло първото издание на книгата на Щайнер "Гьотевият светоглед". СС № 6.
към текста >>
178.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Същото ще констатираме и ако вземем съвременната
литература
тук аз нямам предвид само така наречената художествена
литература
-, а именно: Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критическите анализи не са били толкова прецизни.
Първо, до каква голяма степен напредна чисто материалната култура на разума през 50-те, 60-те и 70-те го дини на миналия век: съвременното човечество едва ли може да си даде точен отговор, това ще сторят бъдещите поколения. Ние бихме могли да кажем: Ако някой проследява по-интимните особености на съвременното човечество, той ще забележи, че по отношение на понятията и тяхното формиране, по отношение на критиката и остроумието, в никоя друга епоха освен в сегашната материалистична епоха не е на стъпвал такъв подем, какъвто е налице през последните десетилетия. Защото цялото мислене, което се стреми към различни технически изобретения, към критически анализи и формиране на остроумни понятия, е по същество материално мислене, свързано с физическия мозък. Ако в качеството си на материалист, някой поиска да изрази мнението си по този въпрос, той с чиста съвест би могъл да заяви: Никога човечеството не е било толкова умно, колкото през последните десетилетия!
Същото ще констатираме и ако вземем съвременната литература тук аз нямам предвид само така наречената художествена литература -, а именно: Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критическите анализи не са били толкова прецизни.
Обаче всичко това, което се прояви в човешките души, е само отражение на онези Духове на Мрака, по-точно, на тяхната надежда за победа в духовните светове през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години.
към текста >>
179.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато разгледате научната
литература
на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия.
Още с тази изходна точка, без човек да е наясно за това, тя предизвиква първоначално вътрешна инстинктивна съпротива! В много случаи такава съпротива е по-силна от ясно осъзнатата, ясно обмислената. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да тръгне от смъртта, за да достигне изобщо до представи и то не до общи, размити понятия за духа, а да стигне до духовни факти. Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието. Но също и смъртта се включва в живота.
Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия.
Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка. Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата. Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не участва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят.
към текста >>
Днес има богата
литература
за тази област, която ще представя пред вас тази вечер.
Днес има богата литература за тази област, която ще представя пред вас тази вечер.
Критиците, смятащи се за призвани, постоянно пишат срещу стоящото в моите произведения, макар че всъщност само доказват колко неточно, колко повърхностно четат нещата. Те излагат, че духовният изследовател твърди, че нещата са такива или онакива, но не ги доказва.
към текста >>
180.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Цялата
литература
е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате.
Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание. Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния лекар и съвременния пациент.
Цялата литература е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате.
Но понеже такива неща могат да се обяснят само с духовната наука, затова толкова много хора ги възприемат несъзнателно, всмукват ги в подсъзнанието си и те остават в него. Психоанализата поне накара хората да приемат душевното като душевно. Те го правят. Но дяволът навсякъде «виси на врата им». Бих искал да кажа, че те не могат да достигнат до духовната действителност и преди всичко не искат да достигнат до нея.
към текста >>
181.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна
литература
.
Но тъкмо тази лекция102 ще е доказателство за трудностите, с които се бори духовната наука в съвременното културно течение, по простата причина, че е принудена да посочи ясни и точни граници на понятията и конкретни духовни изживявания. При такъв индивид като Десоар далеч не може да става дума например за логика.
А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна литература.
към текста >>
Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна
литература
- не казвам наука, а научна
литература
- и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота.
Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
към текста >>
182.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична
литература
се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща.
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>
183.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална
литература
», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
1а-е, Събр. съч. 1а, стр. 17 ft'. Отделно издание под заглавие «Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте» (1884 - 97), Събр. съч. 1 - Виж също и «Гьотевият мироглед» (1897 г.), Събр.
към текста >>
30. Гьоте: поеми, 3 част, Нежни куплети IX, в «Немска национална
литература
», том 84, стр.
30. Гьоте: поеми, 3 част, Нежни куплети IX, в «Немска национална литература», том 84, стр.
297, и в Sophien-Ausgabe - Ваймар, 5-то издание, том I, стр. 134.
към текста >>
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за
литература
» и принадлежащите към него «Драматични страници».
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч. 29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
към текста >>
Литература
и духовен живот през 19 век», Събр.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ. «Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844. - Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд.
Литература и духовен живот през 19 век», Събр.
съч. 33.
към текста >>
184.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
185.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Литература
.
Литература .
. . . . . . . . . . . . . . . 191
към текста >>
186.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В това, което предлага популярно-образователната
литература
днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират.
Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея.
В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират.
И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух. Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите.
към текста >>
Един пример: Много известен професор по
литература
изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността. Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа. Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така.
Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах.
Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова. Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
към текста >>
187.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната
литература
, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Но хората все още са твърде малко настроени да разчитат предзнаменованията на времето.
към текста >>
188.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската
литература
, американския живот.
Човек може да направи забележително откритие. Искам да илюстрирам това с един особен случай.
Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот.
Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада. Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи. Те се казват
към текста >>
„Само
литература
“.
„Само литература“.
Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец. Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен. Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ.
към текста >>
189.
Литература
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Литература
:
Литература:
към текста >>
190.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
под заглавието „Само
литература
.
186. интересните статии, написани от Удроу Уилсън: „Mere Literature and Other Essays“, немски превод от Ханс Винанд, Мюнхен, 1913 г.
под заглавието „Само литература.
Разглеждане на един американец“.
към текста >>
191.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
192.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
с Нобелова награда за
литература
.
Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г.
с Нобелова награда за литература.
Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
към текста >>
193.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф фон Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска
литература
и догматика – бел.
[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф фон Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска литература и догматика – бел.
на прев.
към текста >>
194.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска
литература
.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско.
Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>
195.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска
литература
, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора.
към текста >>
196.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска
литература
?
Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване.
По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература?
Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени.
към текста >>
Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска
литература
.
Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература?
Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература.
Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени. Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено почитане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.
към текста >>
197.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно
индуската
и седмата епоха на следатлантското човечество.
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха.
Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество.
Някои неща се повтарят по специален начин във всяка от тези епохи на живота.
към текста >>
198.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска
литература
, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете? С какво ли трябва да се занимаваме? а те могат и да попитат: Следва ли изобщо да се живее?
въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
към текста >>
199.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Навсякъде в теософската
литература
Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази
литература
му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
Разликата между древната теософия и Антропософията никога не трябва да бъде забравяна. Тази разлика е ясна, нали?
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
И какво липсва на тези съчинения? На тези древни теософски съчинения им липсва именно центърът, средищната точка, липсва им Мистерията на Голгота. И тя им липсва много по-силно, отколкото на външните естествени науки.
към текста >>
200.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес англосаксонската
литература
изобилствува с публикации по тези въпроси.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси.
Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“. Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
201.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
“ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска
литература
.“
„Когато разказах този куриоз на един прочут лекар и преподавател в медицинския факултет на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното?
“ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска литература.“
към текста >>
„Обаче научната
литература
на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“
„Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“
към текста >>
Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска
литература
, обаче тя се съобразява само с това, което е известно.
Какво впрочем казва проф. Бенедикт?
Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно.
Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят. И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка.
към текста >>
202.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската
литература
, то има едно напълно интернационално значение.
Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската литература, то има едно напълно интернационално значение.
Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята. Гората няма, поляните мълчаливи, храстът там долу, тези мустачки тук, не помръдват. Играе вятърът с тях. Само мушичката е свободна. Тя танцува още в светлината на вечерта; тя се премества и отива там, където иска* /* Шпенглер, стр.
към текста >>
203.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната
литература
от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес. Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили.
Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
204.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска
литература
като свят на висшите йерархии.
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло. Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него. В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас.
Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии.
Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят. И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества. Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската
литература
, и след това потискаме това съзнание.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си.
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества.
към текста >>
205.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
206.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата
литература
, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
към текста >>
207.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска
литература
.
Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията.
Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература.
В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин.
към текста >>
В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа
литература
, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература.
В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>
И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска
литература
за пълна лудост.
И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи.
И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост.
Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>
208.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
209.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална
литература
», Дорнах, 1975, Събр. съч.
[1] Гьоте... в едно красиво изречение: «За гранита», продиктувано на 18 януали 1784 г.
в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч.
la-e, Том V, стр. 586.
към текста >>
210.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
211.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако в ориенталската
литература
днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено.
Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение. И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
към текста >>
212.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната
литература
» на Котта[2].
Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2].
Ако някога би трябвало да седя заедно с Жан Пол в Байройт - аз положително бих получил стомашни спазми. Това не пречи, човек да има най-висока почит за такъв човек. Но такъв е случаят с всеки човек, само че при по-голяма част от хората това остава в подсъзнанието, остава в астралното или в етерното тяло, не засяга физическото тяло. Защото онова душевно изживяване, което трябва да обхване физическото тяло, то трябва да достигне до съзнанието. Но вие трябва да бъдете наясно, мои мили приятели, че, когато човек иска да придобие познания за духовния свят, не може да не научи и неща, които му изглеждат гротескни, парадоксални, именно защото духовният свят се различава от физическия.
към текста >>
213.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската
литература
, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската
литература
, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната
литература
»[17].
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия.
към текста >>
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената
литература
.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>
[17] “Величията на модерната
литература
”, 2 тома, 2.
[17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2.
към текста >>
214.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската
литература
.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал.
Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература.
Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
към текста >>
215.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тогава върху цялата тази
литература
падна извънредно силна светлина, върху тази
литература
на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
Това ми стана ясно, едва когато видях, че това остроумие, тази особена мъдрост е съществувала вече при две въплъщения в миналото и продължава да действа впоследствие.
Тогава върху цялата тази литература падна извънредно силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
към текста >>
216.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 “Писма, отнасящи се до най-новата
литература
”.
[5] Кристоф Фридрих Николай, 1733-1811, писател.
Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 “Писма, отнасящи се до най-новата литература”.
към текста >>
Сътрудник в “Магазин за
литература
” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
[9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888.
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
към текста >>
217.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по
литература
Лесинг стои като едно величие.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда. По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
към текста >>
218.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
219.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[3] Карл Юлиус Шръоер, 1825-1900, професор по
литература
в Техническия университет във Виена.
[3] Карл Юлиус Шръоер, 1825-1900, професор по литература в Техническия университет във Виена.
Учител и приятел на д-р Рудолф Щайнер. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28.
към текста >>
220.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Работата е и в това, че антропософската
литература
вече съдържа много неща, които могат да работят в душата.
В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда тези напечатани цикли от лекции да стоят един до друг. Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща. В повечето случаи това съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това.
Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата.
И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в това, което трябва да стане и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Обаче от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят така да си лежат. Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.
към текста >>
Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират
литература
, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова
литература
; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците.
Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има някои хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно.
Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците.
Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
към текста >>
221.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
От нашата антропософска
литература
вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание.
От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание.
Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно.
към текста >>
222.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската
литература
и теософските мисли.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
223.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска
литература
с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности.
И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
към текста >>
224.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската
литература
и теософските мисли.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
225.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
226.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната
литература
на Ведите, литературата на Веданта, източните писания.
Този факт се отнася за душевно-духовното развитие на човека в земното съществуване. Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо.
Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания.
Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма. И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>
Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази
литература
, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма.
Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания.
Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма.
И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>
227.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската
литература
аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
И колкото да е понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може да се види, колко безкрайно богат, разнообразен живот водят хората между смъртта и едно ново раждане. Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека.
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
228.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа
литература
.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
229.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа
литература
.
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
230.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската
литература
.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги!
Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания.
към текста >>
231.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Виж „
Литература
“ в края на тази книга
[1] Виж „Литература“ в края на тази книга
към текста >>
232.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Литература
Литература
към текста >>
233.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
към текста >>
234.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако прочетете вниманително повечето
литература
, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид.
Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие.
към текста >>
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната
литература
.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература.
Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>
235.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската
литература
обикновено бе наричана Камалока.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане.
Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано.
към текста >>
Но ако сравните нареченото в тази
литература
Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача.
към текста >>
236.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната
литература
за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве.
Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо. Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания. Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени!
към текста >>
237.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената
литература
става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
А сега пред нас има строго определена перспектива.
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>
238.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Рудолф Щайнер в Увода към Гьотевите естественонаучни трудове, том ІІ, издаден в "Германската Национална
Литература
" от Йозеф Кюршнер, 1887 г.
Рудолф Щайнер в Увода към Гьотевите естественонаучни трудове, том ІІ, издаден в "Германската Национална Литература" от Йозеф Кюршнер, 1887 г.
към текста >>
239.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската
литература
, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
към текста >>
240.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата
литература
“, Хайделберг 1926 г. Вж.
[3] Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж.
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>
241.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[10] връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „Допълнение към естественонаучните съчинения“, стр.
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том IV, 2.
към текста >>
Шрьоер, Немска национална
литература
, Том 91.
[12] Пандора, драма (1807 г.) в „Драми - фрагменти с античен характер“, изд. от К. Й.
Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>
[18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална
литература
на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
[18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>
242.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската
литература
.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл.
Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература.
Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>
243.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата
литература
“, Хайделберг 1926 г. Вж.
Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата „Всичко горе е както долу“ формира началото на една мъдрост, която като „Табула смарагдина“ е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж.
Юлий Руска, „Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература“, Хайделберг 1926 г. Вж.
също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в „Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието“, Събр. съч. 60.
към текста >>
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
78. връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „ние към естественонаучните съчинения“, стр.
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІV, 2.
към текста >>
Шрьоер, Немска национална
литература
, Том 91.
79. Пандора, драма (1807 г.) в „Драми – фрагменти с античен характер“, изд. от К. Й.
Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална
литература
“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>
В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении ІІ“, Немската национална
литература
на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении ІІ“, Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>
244.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална
литература
" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
GA Библ.
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
501 и 503.
към текста >>
245.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
246.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата
литература
, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз.
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
към текста >>
247.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева
литература
би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа.
А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата".
Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа.
Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси. И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални.
към текста >>
248.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната
литература
, тъй като в тази насока новата
литература
все още не е изработила терминология.
Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността. По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване.
Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология.
Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение. И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
Наистина е много мило, когато в днешната
литература
четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство.
И така, не можем да постъпим по друг начин, освен да свържем земните субстанции със силите, въздействуващи върху Земята от нейната околност. Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера, живака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния.
Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство.
Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението.
към текста >>
Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата
литература
и да бъдат те претворени в новата
литература
.
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят.
Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани.
към текста >>
За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата
литература
, ако умеете правилно да разберете тази стара
литература
.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание.
към текста >>
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата
литература
вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere".
към текста >>
Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната
литература
, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно.
Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство. Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>
249.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска
литература
се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието.
И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем.
Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата. Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието.
към текста >>
И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската
литература
, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая.
И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози.
към текста >>
250.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята
литература
и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление.
Това ще стане ясно при едно наистина рационално разбиране за тъй нар. душевни заболявания и след това ще стане ясно и във връзка с терапевтичните познания, с които трябва да се сдобием, за да прилагаме външни средства, т.е. втривания, намазания и други подобни. Надали бихме могли да се надяваме, че с обикновените физикални изследвания без духовно-научните възгледи да дадат поне насоката, ориентацията, бихме могли да се приближим до такива неща, като например туморните образования, достигащи своя връх в лицето на раковото образование. Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата.
И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление.
Ще тря-бва да се обърне внимание на цялостното нахлуване на етерното тяло в човешкия организъм.
към текста >>
251.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска
литература
се появява нещо съвсем различно.
В никаква насока аз не желая да взимам пристрастно нечия страна, но аз просто желая да представя фактите обективно. Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали.
Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно.
Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания. Изхождайки от литературата, никога не можем да достигнем лесно до специфичното. Всичко помага за толкова много неща? Естествено, аз зная, че засега това не може да бъде по друг начин.
към текста >>
Когато вземем в ръце тази
литература
, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната
литература
средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания.
Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали. Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно.
Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания.
Изхождайки от литературата, никога не можем да достигнем лесно до специфичното. Всичко помага за толкова много неща? Естествено, аз зная, че засега това не може да бъде по друг начин.
към текста >>
252.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проследих обичайната
литература
до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите.
Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука.
към текста >>
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна
литература
, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална
литература
» (Събр. съч.
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч.
la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>
253.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
254.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Психиатрите са свикнали да се занимават в своята
литература
и в своята практика изключително само с описанието на душевните абнормности.
Антропософията не се ръководи от принципа, че тя трябва да търси Духа и само Духа. Това тя съвсем спокойно може да предостави на спиритистите или на други интересни и не многобройни хора за съжаление те наистина са малко на брой самата Антропософия обаче изобщо не е склонна да повтаря постоянно: Дух, дух, дух, а се стреми наистина да обхване духа, да проучи въздействието му и по този начин безпогрешно да вникне в самата същност на материята. Тя не страда от гордостта на съвременната психиатрия, която третира душевните заболявания по един абстрактно-духовен начин, а воюва за едно здраво и материалистично обяснение на душевните заболявания. Ако се вгледаме назад, дори и в недалечната епоха преди Гризингер, ние ще установим, че когато психиатрите поставяха своите диагнози, те изобщо не се съобразяваха със соматичния статус на пациентите. А как изглеждат нещата днес?
Психиатрите са свикнали да се занимават в своята литература и в своята практика изключително само с описанието на душевните абнормности.
Но по този начин те улесняват нахлуването на материализма в една абстрактна и мъртва духовност. Тук лежи и истинският трагизъм на материалистичното светоусещане. Точно в това е забележителното на материализма, че на определено място и в определено време, той стига до пълно неразбиране на материята, стига до трагична безпомощност пред материята, докато този, който се обрича на Духа, той изследва Духа във всичките му прояви, вкл. и до проявите му в материята, където той, Духа, така да се каже, се оттегля, отдръпва, предизвиквайки едно "натрупване" на материята, какъвто е случая и с т.н. душевни заболявания.
към текста >>
255.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската
литература
, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел.
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
към текста >>
256.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Можете да сложите голям процент от мистичната
литература
на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания. И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната.
Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
към текста >>
257.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната
литература
– че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време.
Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси.
към текста >>
258.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската
литература
.
Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва.
Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература.
Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления?
към текста >>
Огледайте се само в съответната
литература
на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>
259.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа
литература
от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения.
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте.
към текста >>
260.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална
литература
.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература.
Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред.
към текста >>
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална
литература
“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
261.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска
литература
“.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината.
Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
към текста >>
262.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна
литература
.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П.
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
263.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната
литература
се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система. Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
към текста >>
264.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската
литература
.
Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения. Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания.
За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература.
Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания. То има значителни последствия за практиката.
към текста >>
Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна
литература
, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения.
На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина.
Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения.
Това се разбира и от начина на описанията. Тази реалност той означава като етерното. Там, където се проявява живот, там етерното е проникнало веществата. В живите организми имаме един веществено-динамичен порядък, който е изграден и поддържан от една етерна организация, от етерното тяло.
към текста >>
265.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В селскостопанската
литература
по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
към текста >>
266.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В селскостопанската
литература
можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка. Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки.
В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин.
Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
към текста >>
267.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща
литература
може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя.
Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща литература може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя.
Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното познание и предназначението на човека“, „Тайната наука“. Освен това посочваме: Герберт Гросман, „Растенията“; Еренфрийд Пфайфер, „Плодородието на Земята“; Волфганг Шауман „Въведение в биологично-динамичното селско стопанство“
към текста >>
268.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това
литература
може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там.
Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
269.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Има голям избор на
литература
, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие.
Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие.
Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек.
към текста >>
Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната
литература
.
[2] Най важното изложение относно тази тема е първата глава от Щайнеровата „Теософия„, 1904. Схемата често се употребява от него, много по често обаче се предпоставя нейното съдържание. Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция.
Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература.
Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136.
към текста >>
270.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Антропософската
литература
е пълна с описания по този въпрос.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света.
Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос.
В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили.
към текста >>
271.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато четем специалната
литература
, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>
Междувременно има богата
литература
за живота в почвата.
Междувременно има богата литература за живота в почвата.
Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
272.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Позовавайки се на тогавашната специална
литература
Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата. Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество.
Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>
273.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер в «Немска национална
литература
» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
«Национална
литература
» Кюршнер.
[4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
«Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална
литература
» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления».
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р.
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления».
В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
274.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Професорите от университетите в курса по история на немската
литература
понякога посвещават на Лесинг цял месец.
Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно. Той и до днес се ползва с всеобщо признание.
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец.
Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
към текста >>
275.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер в «Немска национална
литература
» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
«Национална
литература
» Кюршнер.
10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд.
«Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална
литература
» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления».
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р.
Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления».
В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
276.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
277.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
278.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
279.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание,
литература
, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална
литература
“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
Издава „Списание за
литература
“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
1897 г. „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин.
Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен.
(Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
НАГОРЕ